Законоoдателството спъва традиционните производства

Българското законодателство спъва развитието на малки ферми и предприятия за производство на храни, които допринасят за запазване на автентичните продукти, характерни за българската кухня. В него се прилаган процедури, които не отчитат особеностите им и най-вече невъзможността да бъдат изпълнени предвидените законови изисквания. Това се посочва в сравнителен анализ на националното и европейското законодателство, регламентиращо дейността на малките семейни ферми и производители на традиционни храни. Анализът е подготвен от българския клон на неправителствената международна организация Food. Негов автор е Ивана Мурджева, тясно специализиран юрист в земеделското и винарско законодателство.

Не е възможно да се регистрира малка животновъдна или млечна ферма, ако се спазват изискванията разписани за големи или средни производители. В повечето случай малките ферми и производители остават напълно извън обсега на закона и биват третирани като сив сектор, коментира Десислава Димитрова, легионален на Slow Foodза България.

Малките ферми не могат да се организират и да предлагат очевидния за тяхната дейност продукт – селски туризъм и това прави невъзможен или много затруднен достъпа до техните продукти. Това е една от причините за слабото развитие на селския туризъм, както и за неправилното му разбиране в повечето случай, посочва тя.

Целта на анализа е да обърне внимание върху опазването на традиционните храни и създаването на условия за съхраняване на кулинарната култура на страната, въз основа на европейския опит в законодателната база, посочва Десислава Димитрова, регионален координатор на Slow Food за България. Темата обхваща регламентацията на производството и търговията с храни, които се произвеждат по обичайна технология, но се реализират извън домакинствата, така че да са предпоставка освен за запазването и популяризирането на тези храни, но и за развитието на туризма в съответните места.

Анализът показва мястото на малките ферми и производители в националното законодателство и посочва начините за улесняване на достъпа по техния продукт. Това е първата необходима крачка към запазване на нематериалното културно наследство изразяващо се в запазени кулинарни традиции, традиционни храни и практики за обработка на продуктите.