Съвсем наскоро пътувах до Италия, където бях свидетел, как български туристи се оплакват, че не били предупредени от екскурзовода за забраната да влизат в църква, облечени с къси панталонки. Случи се във Флоренция, където обикновено всеки турист си мечтае да посети поне два храма - Санта Мария дел Фиоре и Санта Кроче.
После съвсем случайно попаднах на блог, в който прочетох следния текст: „България имаше едно малко предимство пред Гърция – сравнително по-свободния режим за влизане в църквите, и сравнително слабата им комерсиализация. Е, нашите попчета в най-големия български манастир не лапат мухите, порядките вече са почти като в Гърция. Има цял поменик как не бива да влизате в църквата – например забранени са раниците (като богохулни?). Жените ги опаковат в едни мръсни полупрозрачни шалове, ако са с голи рамене. За снимки и видеокамери няма какво да говорим – няколко свещеници събират догарящите свещи и бдят някой да не извади фотоапарат“.
Вероятно някои български туристи все още не са наясно какъв е дрес кодът и правилата при посещението на църкви и манастири, както и какво поведение се очаква от тях.
Храмовете по цял свят са сред най-красивите, най-величествените и богато декорирани сгради. Независимо дали са в Европа, Азия или Америка, те се изграждат от най-добрите архитекти и се декорират от най-добрите художници. Това е и причината днес да искаме да се любуваме на катедралите в Рим, Париж, Лондон или Хавана.
Храмовете обаче са не само красиви архитектурни паметници, а преди всичко място за молитва, затова при посещаването им съществуват редица правила, някои от които са официални, а други – негласни.
Журналистите от Die Welt са направили цял списък от препоръки за съгражданите си, които посещават различни държави в Европа. Те обаче са актуални за всеки турист.
- Външен вид. В църква не е прието да влизате с дрехи, които откриват краката ви над коленете. Желатенто е жените да покрият главата си с кърпа, а мъжете обратно - влизат, едва след като си свалят шапката. За жените има и друго изискване – да не влизат в църквата или манастира с оголени рамене или пък с дълбоко деколте.
- Смята се за неприлично да се затваря шумно вратата, особено когато вътре има служба.
- Постарайте се да не заставате с гръб към олтара, тъй като това може да оскърби вярващите. Това е допустимо само, когато човек напуска църквата и тръгва към изхода.
- Не се допуска не само консумиране на храни и напитки в църквата, но и тяхното внасяне в светата обител.
- 5. Снимките с фотоапарат или камера са разрешени с негласното съгласие на църквата. Това правило обаче не е валидно навсякъде. Там, където снимките са забранени, ще видите табелка или недвусмислен графичен знак на входа. В същото време ще предизвикате недоволство на църковните служители и негодуване сред вярващите, ако започнете да правите снимки по време на служба, особено ако използвате светкавица.
- Влизането в църква по време на служба не е забранено, но си струва да помним, че през това време не е разрешено да се разхождате из сградата или пък да вдигате шум. Ако ви се случи да влезете, докато тече службата, най-добре е да седнете или застанете отзад, за да изчакате завършването й. Алтернатива е тихичко да си тръгнете, като отложите посещението за по-късно.
- В църквата могат да влизат деца на всякаква възраст, но пък родителите им носят цялата отговорност за тяхното поведение и се грижат те да не вдигат шум.
- Влизането в църква с куче е възможно само ако предварително сте поискали разрешение.
- Не бива да се пречи на вярващите да се молят.
- Правилата са валидни само за посещение на христиански храмове, ако предстои разглеждане на синагога или джамия, уточнете предварително какви са ограниченията. В частност, в будистките храмове трябва да влезете боси и да седнете така, че стъпалата да не сочат към Буда. Това е едно от най-големите оскърбления за религията.