Кубинец прави вино с тропически плодове и презервативи

Сладката миризма на ферментиращи плодове изпълва улиците около скромната хаванска къща, в която Орестес Естевес и семейството му пълнят стъклени дамаджани с грозде, джинджифил и хибускус, след това им нахлузват отгоре презервативи, за да започне необичайният процес на производството на вино в страна, известна със своя ром.

Началото на кубинската винарна "El Canal" е като незаконен производител на алкохол в задния двор. Дейността й обаче се превърна в процъфтяващ бизнес, който годишно произвежда хиляди галони вино, подправено с гуава, кресон и червено цвекло.

Естевес, който е на 65 години, прави вино от десетилетия. След като е работил армията и в службите по сигурността, той легализира бизнеса си и открива малка винарна през 2000 година, когато комунистическа Куба допуска за първи път появата на частни компании.

Днес Естевес, съпругата, синът и помощникът му правят 300 дамаджани с вино по 20 килограма всяка. Основната съставка е кубинско грозде, но сред прибавените аромати има тропически плодове и зеленчуци от почти всякакъв вид.
Винарната се е превърнала в притегателно място за жителите на квартал Ел Серо, които сядат на тротоара по всяко време и пийват от виното на Естевес от зелени чаши.

Най-впечатляващата гледка обаче са стотиците дамаджани с нахлузени презервативи, надуващи се бавно от ферментацията на плодовете, при която се отделя газ. Когато ферментацията приключи и няма повече газове, презервативите спират да се надуват и падат. Тогава виното е готово за бутилиране.

"Слагането на кондом на дамаджана е също като при мъжете," казва Естевес. "Вдига се, виното е готово и след това процесът е приключил," допълва той.

Виното в дамаджаната става готово общо за месец до 45 дни. Продуктът е бутилиран и продаван за консумация по домовете или ресторантите, като средно на ден се продават около 50 бутилки на цена 10 кубински песо (40 цента). Това е достъпно удоволствие за кубинците, които месечно печелят 25 долара и не могат да си позволят вносно вино, струващо най-малко половината им месечен доход, а често и повече, в държавните магазини.

Заради американското търговско ембарго и неефктивността на кубинската централно-планирана икономика, хиляди продукти почти не могат да се открият на острова. Така кубинците са принудени да се справят с това, което имат в наличност, и за презервативите са открити много нови приложения.

Десетки рибари ги надуват и използват като импровизирана плувка, когато ловят риба по хаванския крайбрежен булевард Малекон. С помощта на презервативите стръвта отива по-надалеч в морето и е по- устойчива при дърпането на рибата. В случая с бизнеса на Естевес и на други малки домашни винопроизводители в Куба презервативите се дупчат с игла един-два пъти, за да може газът бавно да се освобождава, и така заместват сложните вентили, които се използват за улавяне и освобождаване на налягането при по-технологично напредналите операции във винопроизводството.

43-годишният държавен одитор Анхел Гарсия казва, че преди е купувал домашно вино със съмнително качество от познат в хаванския квартал Ведадо, но Естевес е утвърдил позициите си.

"Много ми харесва да идвам тук," казва Гарсия. "Печеля 16 долара месечно и няма да ги харча, купувайки вино от магазина," допълва той.