Германски готвач приготви най-скъпата наденица в света

Главните готвачи в Германия вече от години се опитват да придадат повече колорит на националната кухня. Най-новата находка? Братвурст, направен от говеждо месо Кобе, като това може да е най-скъпата наденица, приготвяна някога. (Говеждото кобе се произвежда в Япония, където се отглежда селектираната порода Wagyu,чието месо се смята за най-крехко и вкусно както поради селекцията на породата, така и начина на отглеждане.)

Ако търсите евтино хапване в Германия, обикновено ви сервират бърз братвурст от местния месар. Ако не, отивате в месарския магазин на Дирк Лудвиг. Тогава и вие, и вашият портфейл може да ги очаква изненада.

Лудвиг стана част от тенденцията за обновяване на старомодна германска храна с нови вкусове и усещания, за да се добави известен живец на кухня, която от време на време може да изглежда малко простичка. Неговата тайна е да използва говеждо Кобе, за да прави, както той го нарича, "най-скъпия братвурст в света".

Промяната в рецептата (по принцип братвурстът се прави от стандартно говеждо или свинско) означава, че наденицата върви между 300 и 500 евро за килограм.

"Говеждото Кобе е най-скъпото месо в света", пояснява причината Катрин Грюневалд, диетолог в германското списание "Флайшвиртшафт" (в превод: "Месна индустрия"). Като има предвид това, Грюневалд казва, че няма причина да се съмнява в твърдението на Лудвиг, че произвеждал най-скъпия братвурст в света.

"Братвурст Кобе е необичайна идея. Това е нещо ново, никога не съм чувал за него. Натискът за изключителност в изисканата кухня все повече нараства", коментира Геро Йенцш от Германската асоциация на месопроизводителите и преработвателите.
Лудвиг, който работи в западния германски град Шлюхтерн, разкрива, че не се е вдъхновил сам за идеята да използва говеждо Кобе. Всъщност той бил помолен да измисли сместа след искане на международна верига за хранене, която сега ще предлага деликатеса.

Лудвиг разказва, че е минал през опити и грешки, докато стигне до този братвурст.

"Първите опити не ставаха за ядене", отбелязва той. След няколко фалстарта обаче стигнал до добър резултат. Той не казва много за съставките, но посочва, че трябвало да включи известно количество тръстикова захар, за да задоволи вкусовете на клиента, който има бизнес във Великобритания и САЩ.

За съжаление понеже наденичките са изключително и само за анонимния клиент, никой няма да може да ги намери в месарницата на Лудвиг. Нито пък ще може да си ги купи със заявка, защото трябва специално да си поръчва говеждото Кобе от Япония, за да бъде изпълнена новата поръчка.

Говеждото може да бъде обозначено като Кобе само ако идва от едноименния регион в Япония и отговаря на редица сертификационни критерии. Освен това животните трябва да бъдат отглеждани по начин, отговяращ на определени стандарти, за да се произведат крехките и добре нашарени като мрамор парчета.

"Тъй като предлагането на пазара е ограничено, това месо е много скъпо", отбелязва Йенцш.

Лудвиг си е изградил репутация сред месопроизводителите с това, че опитва нови неща, включително да създава вид особено крехко и сочно месо, киснато в газирана вода. Сред другите му успехи са обработването на месо с пепел от бук или мариноването му в кокосова вода.

Някога е опитвал също да маринова говеждо с шампанско, но твърди, че не е пожънал добър резултат.

Йенцш от месарската асоциацията, който е чувал за експерименти за модернизиране на германската кухня с наденица "суши", шоколадов метвурст (сурова, кълцана свинска наденица) и големи бонбони от наденица, казва, че вече нищо не може да го изненада.

Текст и снимка: ДПА