Кипър: Наздравица с Омир

Пресата за грозде е създадена от Аполон, лозата е посадена от Афродита, а първият производител на вино е бил нейн възлюбен. Това ще ви разкажат, където и да отидете в Кипър.

Няма да дълбаем каква точно е истината, но във всички случаи изкуството на винопроизводството наброява доста векове и има богата традиция. Някога цар Соломон е възпявал кипърското грозде, а древногръцкият историк и географ Страбон е твърдял, че кипърското вино е най-доброто в света. Същите вина се споменават в „Илиадата“ и в произведенията на Плиний Стари. Злите езици разказват, че когато турският султан Селим Втори Пияницата опитал сладкото кипърско вино, той веднага заповядал да се изгонят венецианците от острова и той да бъде присъединен към Османската империя, за да може да си пийва от него на воля.

Каквито и да са легендите, факт е, че  традицията на винопроизводство в Кипър вероятно е толкова дълга, колкото и историята на самия остров. Най-малкото двете са тясно свързани и преплетени. Със своите 37 500 тона вино годишно Кипър днес се нарежда на 37 място в списъка на световните производители. Но макар че е държава, която се смята за стар винопроизводител, производството на вино толкова се е променило през последните години – с всички нови сортове грозде, които се отглеждат и всички последни новости в технологиите, - че спокойно може да се нареди измежду новите.

За новото поколение винопроизводители това е вълнуващо предизвикателство. Те произвеждат вино с все по-високо качество и се надяват, че то ще получи международно признание, разказват в музея на виното в Кипър. Тук се проследява историята на винопроизводството на острова, организират се винени дегустации и се промотират местните вина, които според кипърци нямат равно в света. Но пък знаем, че всяка страна се отнася много ревниво към собствените си вина и твърди, че са най-добрите, независимо от това дали пришълците се разтапят от удоволствие или се мръщят още при първата глътка.

Неоспорим факт е обаче, че местното вино е изключително старо. Нещо повече, неотдавна  бе установено, че тук е правено най-старото вино в Средиземноморието.  Съдове с остатъци от вино са открити още през 30-те години, но едва наскоро италианската археоложка Мария Росарио Белджиорно ги подложи на анализ. Резултатът е категоричен:  виното е било произведено поне преди 5500 години.

По време на Средновековието кипърските вина са купувани от Ричард Лъвското сърце. Кръстоносците, завоювали острова през 1191 г., с удоволствие  установили, че местното десертно вино никак не е лошо. Затова те установили контрол върху производството му, прекръстили го „Командария“  по името на Grande Kommandarie,  главната квартира в замъка Kolossi Castle и започнали да го изнасят в Европа, където то бързо придобило популярност.

После нещата се обърнали. Кой знае защо, по време на Венецианското господство винопроизводството намаляло, а по време на турското робство съвсем западнало.

В края на 19 век британците завладели острова и точно с този период се свързва възраждането на производството на вино в Кипър. Първата търговска компания-винопроизводител ETKO е създадена през 1844 г. от семейство Хаджипавлу. Скоро след това друго семейство, Чаплин, отваря винарна, която през 1928 г. е продадена на компания KEO. През 1948 г. е създадена компанията LOEL, а четвъртата компания SODAP – четири години по-късно. Оттогава те са известни като Голямата четворка, която произвежда 75% от цялото вино в страната. Виното, което произвеждали, било предназначено за два  коренно различни пазара – нискокачественото вино в бъчви се продавало в Съветския съюз и бившите социалистически страни, а  висококатечственото шери се изнасяло предимно за Великобритания и Франция.

Средата на 60-те е златният век на винопроизводството в Кипър. Великобритания внася 13,6 млн литра вино, предимно шери, което е около половината от цялото винопроизводство.

Голямата четворта произвежда и широк асортимент от брендита за износ, спечелили популярност с това, че са значително по-леки, отколкото оригиналният френски вариант.

По онова време в пристанището на Лимасол спирали танкери, за да се напълнят които се изпомпвали 100 тона на час. Тогава виното се произвеждало предимно от два сорта – xinisteri и mavro, от които се произвеждало 75% от виното в Кипър.

 И отново нещата се обръщат. С падането на комунистическия режим в Съветския съюз търсенето на нискокачествено небутилирано вино намалява. Приблизително по същото време Европейският съюз въвежда нови правила, според които само вино, произведено от херес, може да се нарича шери. Така, след много години винопроизводството на Кипър се налага да търси нови пътища за развитие.

Производителите започват да бутилират все по-големи количества вино, а правителството поощрява винопроизводителите, които започват да отглеждат нови сортове. Така се внасят каберне совиньон, мерло, ризлинг и шардоне. Винопроизводителите канят известни енолози от Новия свят, така че станава ясно, че е възможно да се произвеждат качествени вина от вносни сортове, смесени с местни.

По същото време се появяват малки производители, управлявани от млади и динамични хора, които са завършили образованието си в чужбина и нямат търпение да приложат на местна почва наученото. Всички те с истинска страст се втурват във винопроизводството. Николас Николаидис например се изучил в чужбина; Костас Цикас зарязал професията си на банков мениджър, за да прави вино; Тео Фикарадос – известен ресторантьор в Пафос, започнал с производството на вино за собствения си ресторант, но апетитът идва с яденето, така че накрая се ориентирал изцяло към винопроизводството.

В мъжката компания се появява и жена, която се хвърль направо в дълбокото – в края на 80-те Йоана Панайоту прави двойна революция -  започва да произвежда собствено екологично чисто вино и въвежда етикети в нов, модерен стил. Други се насочват към определени пазари – една от винарните, разположена високо в планината, е известна с това, че  произвежда вино специално за германския пазар и кошерно вино за израелския.

Всичко това  едва ли би могло да се случи без внушителна европейска финансова инжекция, благодарение на която на острова днес има 122 производители, които произвеждат виното по-ефективно, а самата напитка е по-качествена.

Заедно с новите сортове обаче новите винопроизводители се опитват да се върнат към традицията. Почти напълно изкоренените ендемични сортове - такива като Maratheftiko и Xinisteri,  днес се възраждат като основа за нови версии на класическото и забравено старо вино. Други, като  Pomara /бяло/ и  Yinnoudi /червено/ ще можем да видим едва след пет години. 

Малко търпение. Скоро ще се върнем и ще ги дегустираме.