Eдна трета от произвежданите храни в света се разхищават

Над един милиард тона храни или една трета от световното производство се разхищават всяка година. Това струва около 750 милиарда долара, като в същото време има силно негативно отражение върху околната среда, се казва в доклад на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), цитиран от Франс прес.

"Масовото разхищение на храни е от голямо значение за сигурността на прехраната и сигурността като цяло", заяви при представянето на доклада Жозе Грациану да Силва, генерален директор на организацията, чиято централа е в Рим. Той допълни, че просто е недопустимо една трета от произвежданите храни да се разхищават или губят заради неподходящи подходи в момент, когато 870 милиона човешки същества гладуват всеки ден.

Това "страховито" разхищение нанася също така и сериозни щети на околната среда, отбелязва ФАО. Така например "всяка година произведените храни, които не са консумирани, поглъщат вода, чийто обем се равнява на годишния дебит на река Волга в Русия, и са отговорни за изхвърлянето в атмосферата на 3,3 милиарда тона газ с парников ефект.

Само в промишлено развитите страни в Азия - Китай, Япония и Южна Корея - близо 200 килограма зеленчуци и зърнени култури на човек се разхищават средно всяка година.

В световен план 54 процента от разхищението на храни е във фазите на производството, манипулациите и съхранението, а 46 процента - при преработката, дистрибуцията и потреблението.

"Развиващите се страни са по-засегнати от загубите в процеса на селскостопанското производство, докато районите със средни и високи приходи разхищават повече на равнище продажби на дребно и потребление", изтъква ФАО.

Ахим Щайнер, директор на програмата на ООН за околна среда, определи разхищението на храни като "поразителен феномен", за чиито вреди върху околната среда ще плащат нашите деца и внуци.

Пряката икономическа цена на разхищаването на селскостопански продукти, с изключение на риба и морски дарове представлява около 750 милиарда долара всяка година в цял свят (по производствени цени), което се равнява на годишния БВП на Швейцария.
Сред съществуващите полезни практики ФАО цитира новите найлонови чували във Филипините за защита на ориза от гризачите, въздуха и влагата, новата система за опаковане на пресни плодове и зеленчуци във Великобритания, позволяваща те да се съхранят свежи по-дълго време, както и веригата магазини в Испания, където се продават на дребно зърнени продукти и сухи плодове в желаното от клиента количество, избягвайки продажбата на излишни количества, които впоследствие могат да бъдат изхвърлени.