„След един час вървеж ний преминахме селото Кремиковци, което е в полите на Стара планина, и навъзлазяхме по хубаво шосе към ръта, на който е кацнал манастира.
...Първия още поглед на манастира, здрав, стегнат и уреден, ме убеди, че хвалбите за него не бяха безосновни. Аз отпратих возача си, като му поръчах да дойде след три дена да ме вземе... В същий миг във вътрешния двор съпикасах куп калугерици още, някои хубави и млади; излазяха из килиите и из черквата. Цяло наводнение от сестри, ни един калугер, ни един старец!
Моето недоумение растеше. Аз донейде си бях в положението на оня дервишин от Хилядо и една нощ, който сред безлюдната пустиня, по волята на някой вълшебник, внезапно влазя в едни великолепен палат, гдето го посрещат рояк млади хубави моми, с които не знае какво да прави!“
Това пише патриархът на българската литература Иван Вазов в пътеписа си за Кремиковския манастир през 1897 година. Четири века по-рано зографи рисуват забележително изображение на Богородица Платитера (Знамение) в олтарната абсида на Кремиковския манастир. На северната стена (вляво) на старата църква „Свети Георги“ и досега стоят запазени най-добрите стенописи на светците-войни у нас. От Кремиковския манастир произлиза и едно от най-ценните Четвероевангелия – създадено през 15 век и обковано със серебро и злато от софийски майстори златари.
Въпреки премеждията през вековете, манастирът имал късмета да се запази напълно чак до средата 20 век. Тогава някому хрумнала идеята да прогони монахините и да настани там военно поделение. Така църквата била превърната в склад. По-лошото е, че след две десетилетия поделението било преместено, а сградите изоставени. Малко по малко започнали да се рушат, покривът пропаднал и онова, което не успели да разрушат вековете, било почти съсипано от природните стихии. Някои от уникалните стенописи, датирани с 15 век, били напълно заличени, други реставраторите успели да спасят.
Статията е част от съдържанието на бр.8/THExperts. За да я прочетете, трябва да сте абонат на изданието.
Created by WebHills