Те са осем, пазителките на традициите на хисарския край. Само на десетина километра от град Хисар, в село Старо Железаре, е Домът на традициите, където те с любов пазят и демонстрират старите занаяти и обичаи.
Тук посетителите могат да разгледат богатата колекция на колоритни тракийски носии, престилки и месали, плетива и бродерии, на ръчно тъкани черги, местни музикални инструменти и кукерски маски.
Онези, които искат да направят нещо със собствените си ръце, могат да се опитат да предат на хурка и вретено или пък на чекрък, да чептак вълна, да се научат как се плете рогозка или пък кои са тайните на старо-железарската шарена сол.
За туристите се организират демонстрации, обучения в старинни занаяти, обреди и рутиали и се представят фолклорни програми. Тук ще ви демонстрират истинска седянка, която за хисарския край е характерна в няколко разновидности.
Но може би най-атрактивната възстановка е на тракийска сватба с всичките й тънкости и детайли – сватбарско знаме с кърпа, китка чемшир, пуканки , чесън, сини сливи и червена ябълка, „ергенското право“, при което се плаща откуп за булката, баница и пита, дарове и празнична трапеза.
Нещо повече, все по-често това е не само възстановка, а истинска сватба за онези, които са избрали да кажат „да“ според традициите и обичаите на нашите предци. Дори чужденци идват тук, за да направят този ден тържествен и неповторим.
Пазителките на традициите са осем, но с тях вероятно ще си отиде и майсторлъкът, защото засега няма на кого да го предадат. Днес вече са загубени някои от занаятите – например, плетенето на вълнена дантела върху конски косъм, която някога украсявала кърпите и сукманите на тракийките. Те си спомнят, как майките им някога са декорирали празничните си облекла, но изкуството на тези дантели вече е забравено. Все по-малко са и хората, които умеят да плетат пътечки и килими от царевични листа – красиви и трайни, на тях са се радвали цели поколения в хисарско, но днес това умение е почти изгубено.