Авиокомпания еasyJet, заедно със своите партньори Airbus и Nicarnica Aviation, завърши успешно последния етап в тестването на технологията за идентификация на вулканична пепел AVOID, чрез уникален експеримент, включващ създаването на изкуствен облак от пепел, съобщиха от компанията.
Тестови самолет Еърбъс A400M разпръсна един тон исландска пепел в атмосферата на височина между 9000 - 11 000 фута (2,7 км – 3,3 км) и по този начин създаде условия, съответстващи на изригването на исландския вулкан през 2010 г. Втори тестови самолет Еърбъс от типа A340-300, оборудван с технологията AVOID, летя към облака, идентифицирайки и измервайки данни от разстояние около 60 км. Експериментът използва също малък самолет, Diamond DA42 от Университета за приложни науки в Дюселдорф, който летя в самия облак и прави изчисления за потвърждение на измерванията, направени от системата AVOID.
Произведеният изкуствен облак от пепел е с параметри между 600 - 800 фута в дълбочина (0,18-0,24 км) и 2,8 километра в диаметър. В началото облакът е бил видим с просто око, но се е разсеял бързо. Сензорът на AVOID е открил облака и измерил неговата плътност, която варира от 0.1 до 1 грам на квадратен метър - или концентрации на 100 до 1000 микрограма на кубичен метър. Това е в диапазона на концентрациите, измерени по време на кризата с Ейяфятлайокутъл през април и май 2010 година.
Според Иън Дейвис, ръководител на инженерния отдел в easyJet, намирането на решение на проблема е от решаващо значение, за да се гарантира, че сцените от пролетта на 2010 г., когато самолетите престанаха да летят в цяла Европа в продължение на няколко дни, няма да се повторят отново. „Това е ключова стъпка в нашия тестови процес за преминаване към търговска сертификация. еasyJet ще работи сега за постигането на самостоятелна система, която да инсталираме на определен брой наши самолети до края на 2014 година", подчерта той.
Взривни вулканични изригвания в Исландия се случват средно веднъж на всеки пет години. Когато ветровете задухат от северозапад, пепелта се пренася към Европа, както стана с изригването на Ейяфятлайокутъл през 2010. Беше случайност, че това не се случи в седемте експлозивни изригвания между 1970 - 2010 г., когато пепелта беше издухана от южни ветрове далече от Европа, коментираМагнус Туми Гудмундсон от Института за земни науки в Исландия. Според него след относително дългото време от последните изригвания на два от най-активните исландски вулкана, Хекла и Катла, могат да се очакват нови изригвания. „Не е възможно да се предскаже кога или къде ще се случи следващото изригване. Сигурно е само, че това ще се случи", посочва той.
Между 15-21 април 2010 г. Европа изпита безпрецедентно затваряне на въздушното си пространство. За това време се извършиха 80% по-малко полети, а 100 000 бяха отменените общо полети. Брутните загуби на световната авиационна индустрия възлизат на около $2,6 млрд., в резултат на затварянето на въздушното пространство.
Пепелта, използвана сега, е от изригването на Ейяфятлайокутъл през 2010 г. Тя е била събрана и изсушена от Института за земни науки в Рейкявик и транспортирана след това от еasyJet до Тулуза. С плътност от фин талк, пепелта пресъздаде точно условията от 2010 г. Генерирането на изкуствения облак даде предимство на тестовия екип от специалисти, защото те знаеха точно колко пепел е имало в атмосферата.
Системата AVOID може да бъде оприличена на метеорологичен радар за пепел. Създадена от д-р Фред Прата от Nicarnica Aviation, тя включва инфрачервена технология на борда на самолета, която осигурява картинни образи на пилотите в кабината и на центъра за контрол на полетите. Посредством тези данни пилотите могат да виждат облак от пепел до 100 км. в далечина пред самолета, на височини между 1524 метра и 15 240 метра, позволявайки им да правят малки промени в летателния план, избягвайки всеки подобен облак. Концепцията е много подобна на метеорологичните радари, които са стандарт за авиокомпаниите днес.
На земята информацията, получена от AVOID, може да се използва, за да се пресъздаде точен образ на облака от вулканична пепел, с данни в реално време. Така ще има ясна представа каква част от въздушното пространство остава „отворено”, което в друг случай би било блокирано за полети. Следователно ще се намалят прекъсванията на полетите, което е в полза на пътниците.