Американски студенти овладяват тайните на археологията край Рупите

Сред разкритите останки от древния град Хераклея Синтика - един от най-значимите археологически комплекси в долината на Средна Струма, български специалисти помагат на американски студенти в овладяването на тайните на археологията, съобщи БТА.

За втора поредна година група млади американци са на триседмично обучение на този обект в района на Рупите в Петричка община, разказа Людмил Вагалински,  директор на Националния археологически институт с музей при БАН в София и ръководител на археологическите проучвания на древния град Хераклея Синтика.

Вчера бе първият ден от обучението на американските студенти това лято, организирано съвместно с Американския научен център в София. Според Сабине - една от американските студентки, която е за втора година в района на Хераклея Синтика, източноевропейската археология е не много известна, има какво да се научи и какво всеки един археолог сам да добави. Това я е накарало отново да дойде тук заедно с още 11 нейни млади сънародници и колеги от различни университети в САЩ.Тя е най-силно впечатлена от много добре запазената древна архитектура. Много е доволна и от обучението и пак е в България, защото вижда, че постига резултати и напредък.

Продължаваме и тази година разкопките на мястото, където се е намирал кварталът на занаятчиите в древния град през периода 2-4 век - това е римската епоха, каза Людмил Вагалински. Хераклея Синтика е древен гръко-македонски град, основан около края на 4 в. преди Христа и съществувал активно като голям град и център на Средна Струма до края на 4 в. след Христа, т. е. имал е около 700 години много активен живот.

Извадихме голям шанс през периода 2002-2003 г., когато един надпис беше спасен тук от иманяри, разказа още Людмил Вагалински. Антиката е в музея в Петрич и благодарение на нея знаем името на града и че това е Хераклея Синтика. Близо сто години имаше спорове между български, гръцки учени и други по света къде точно е този известен град - надписът ясно го показва, че той е бил тук, на българска територия. Това, което се опитваме да правим сега, е да разкрием по-голяма част от неговата архитектура, за да се превърне в туристическа атракция, да идват туристи. Така ще има полза и за общината, не само за науката, убеден е Вагалински.