Как туризмът намалява бедността

Би Би Си

Хората, посещаващи развиващите се страни, често искат да направят нещо за бедността, с която се сблъскват. Самият акт на пътуване обаче може да повлияе.

Броят на туристите в чужбина достигна един милиард за първи път през 2012 година, което означава повече пари за сектора. Според Световната организация по туризма към ООН туризмът представлява до 5% от световния брутен вътрешен продукт, създава всяко дванадесето работно място в света, той е на първо или второ място като приходи от износ за 20 от 48-те най-слабо развити страни, сред които са Танзания и Самоа.

"Туризмът е сочен за най-големия трансфер на ресурси от богати към бедни, намаляващ размера на международната помощ," посочи Сали Фелтън и.д. ръководител на Travel Foundation, благотворителна организация с централа във Великобритания, която работи с туристическия бранш по въпроси, свързани с трайното развитие.

Достигането на парите от туризма до бедните може да бъде по-лесно на теория, отколкото в действителност. Често парите от туризъм - като например средствата, похарчени в курорти чуждестранна собственост или туроператори - не остават там, където е пътувал туристът. Освен това развиващите се страни също така често внасят оборудване, храна и други стоки от чужбина, за да покрият очакванията и стандартите на почиващите. Това означава, че хотелите и ресторантите не купуват местно произведени стоки и не подкрепят заетостта и компаниите в страните, в които се намират.

Все пак експертите виждат напредък и потенциал. Има много примери за малки, местни проекти, които помогнаха на общности с ниски доходи. Например туристите могат да се включат в обиколки на масайски села в Кения, като преди туристическите такси почти изцяло отиваха за външни водачи вместо за жителите на селата. Travel Foundation помогна да се развие система с билети, която пренасочва таксите към общността, която използва парите, за да инвестира в образование и подобряване на санитарните условия.

Микрокредитите за местни предприемачи също се радват на голямо внимание през последните години. Кристин Ламурьо, директор на Международния институт за изследвания в областта на туризма към университета Джордж Вашингтон във Вашингтон, посочи, че има много примери за местни хора, които просто се нуждаят от капитал, за да създадат бизнес. Тя даде пример с жена в Доминиканската република, която е получила малък заем, за да започне бизнес с щанд за сокове, като след това щандовете станали шест с 12 служители.

Има и предприятия, собственост на общността, като екохотела Chalalan в Боливия, който бе създаден с финансовата помощ на американската природозащитна организация Conservation International. Chalalan е изцяло собственост на общността от 2001 година, като дава доходи на 70 семейства и възможност за заетост в дърводобива и лова.

Големите туроператори и хотелски вериги обаче също имат все по-голяма роля. Развитието на дребния туризъм е хубаво, посочва Ламурьо, "но трябва да се съсредоточим и върху големите играчи." Новините тук са сравнително добри: "Преди 10 години тези хотели насърчаваха гостите си да използват повторно хавлиите си: сега говорят за социално подпомагане."

Ritz Carlton например има програма за социална и природозащитна отговорност Community Footprints, наред с други инициативи. Така хотелите от веригата и техният персонал си сътрудничат с местни организации по проблеми, свързани с децата, глада и бедността чрез програми да възпитание, доброволчески труд или обучение на младежи. Гостите също могат да участват чрез полудневни програми за доброволчески труд, като например посаждане на дървета в Атланта, Джорджия, което е местна инициатива, целяща да има повече дървета в градските общности, или пък могат да сортират дарена храна за организация, бореща се срещу глада във Филаделфия.

Големите хотели и атракциони също по-добре осъзнават, че просто създаването на работни места не означава непременно откриването на икономически алтернативи за най-бедните, посочи Ламурьо. Отделя се повече внимание на обучението и възпитанието на младите, така че те да могат да работят в професионална среда, а също така на това служителите да се подготвят за преминаване към средни и по-високи управленски позиции. "Наистина мисля, че това ще бъде една значима инициатива на туристическия сектор през следващите 10-20 година," допълни Ламурьо.

Самите туристи също могат да предприемат някакви действия. Фелтън препоръчва да питат туристическите агенти за това кой е собственик на хотела или дали е включен към програма за сертифициране за устойчиво развитие като Travelife, която дава награди на хотелите, които покриват критерии за социално и природозащитно отговорно отношения. Ламурьо предлага туристите да питат какви са политиките за социална отговорност на туристическите компании и колко от служителите и мениджърите им са местни жители. Туристите трябва също така да излизат извън хотелите и да се опитват да използват покупателната си способност, посочи Фелтън. Да се хранят в местни ресторанти, да купуват местни стоки и да използват местни жители за водачи. "Ще получите по-голямо удовлетворение от почивката си и ще сте сигурни, че местните хора са имали ползва от вашия престой," допълни тя.