МИЕТ: Туристическото лого на България е част от цялостното представяне на страната

Туристическото лого е част от цялостна система за представяне на България като туристическа дестинация на целевите пазари. Методологията на проекта се основава на най-добрите практики в маркетинга и брандирането и включва редица изследвания в България и чужбина в началото на проекта, както и тестване на финалните продукти. Това се посочва в становище по повод критиките на Съюза на българските художници на новото туристическо лого на България. 

В становището се пояснява как и защо е бил направен изборът на отделните елементи на логото, критикувано от СБХ.

Избор на визуална концепция

Избраната след тестване на 12 пазара визуална концепция е неразделна част от стратегията, представяща туристическа дестинация България като „Откритие, което трябва да бъде споделено“.

Тестването на визуалните концепции беше направено в България, Русия, Украйна, Чехия, Швеция, Великобритания, Германия, Румъния, Сърбия, Турция, Гърция и Китай. Избраната концепция категорично беше откроена като най-харесвана и отговаряща на стратегическите цели за представяне на България като туристическа дестинация. Тя е фаворит сред всички изследвани целеви групи – български туристи, туристи, които са били в България, туристи които не са били в България и туроператори. В голяма част от пазарите степента на одобрение и харесване на концепцията е над 70%. Една от посоките на направените тестове бе да се сравни предпочитаното лого с утвърдени туристически лога (Турция, Франция и Испания).

На въпроса „Кои лога харесвате най-много?“ при проведените тестове  българските туристи класират предложеното лого на първо място с 55.8%, следвано от логото на Турция (48%) и Франция  (49%). Сред чужденците приемането на логото е  още по-силно изразено и то се класира на първо място от средно 62% от чуждестранните туристи, посетили страната ни и от средно 54% от тези, които все още не са го направили. На второ място е класирано логото на Турция, предпочитано от 35-37% от чуждестранните туристи.

Според  направените тестове избраното лого в най-голяма степен носи идеята за откритие и споделяне, заложена в новата бранд стратегия на България. Логото е в хармония с емоционалния фокус на бранда (радост от споделеното откритие), създава добро настроение и положителни очаквания към страната сред потенциалните туристи. То предизвиква спонтанни асоциации с туризъм, пътешествия и приятна ваканция, което допълва общото позитивно усещане на потенциалните туристи. Подсказва многообразие и различни възможности за туризъм, които предлага България. Според преобладаващата част от анкетираните, логото носи духа на България и подхожда на страната ни.

Предложеното лого е само част от инструментите, заложени в бранд стратегията за налагането на България като туристическа дестинация и е част от специфичен маркетингов процес, поверен за изпълнение на експерти в тази област.

Изключително важно е то да създава точните асоциации сред потенциалните туристи във и извън страната. Търсен е подход, който да предизвиква положителни и приятелски чувства, така че да обещае приятно туристическо изживяване в България. Не бива да се забравя, че страната ни е много слабо позната на приоритетните туристически пазари в Европа. Целта на новата бранд стратегия е България да излезе от еднопластовия образ на достъпна морска дестинация и да се демонстрира цялото богатство на предложения, което има дестинацията, търсейки близък и приятелски контакт с туристите.

Eкип и мнения

В подготовката на визуалните концепции са участвали творчески екипи на агенциите Publicis и Carre Noir, част от Публисис АД в България, както и чуждестранни експерти с опит в брандинга, туризма и дизайна. Направени са консултации с представители на различни артистични среди, включително и художници, както и с представители на т.нар. заинтересовани страни.

При представянето на новата бранд стратегия на България бяха потърсени мнения на едни от най-известните и утвърдени експерти в сферата на туризма и брандинга от чужбина. По-долу са представени техните мнения:

Густаво Конишер, Директор на FutureBrand Латинска Америка, създал брандовете Перу, Аржентински авиолинии, Чилийски вина и др.

Извършена е много задълбочена работа, базирана на солидна стратегия. Типографията е едно от най-интересните неща в дизайна. Цялата система е отлична и се надявам да я видя приложена съвсем скоро.

Реджина Биндер, бранд експерт, САЩ

Това е покана да откриеш тайните в тази древна и жизнена земя. Харесва ми темата за откритие. Хората чувстват, че са открили нещо, което никой друг не знае, а загадката има голяма привлекателна сила. Мисля, че дизайнът е много силен и ще ви помогне да се различите (от останалите).

Марк Сасерат, Изпълнителен директор на SasserathMunzingerPlusGmbH, един от най-известните бранд експерти в Германия

Брандирането на страни е много сложна задача и България е намерила много приятно и силно решение. Новата брандингова система ми харесва. На фона на свръх конкуренцията между страните, борещи се за туристи, инвестиции, бизнес или просто за възхищението на хората, България е намерила много добър и отличаващ я подход. Усещането е реално и предизвиква радост. Основното лого предизвиква интереса и представя много ясно и интригуващо предложението на България, като представя истинските съкровища в живота като слънцето, плажовете, морето, природата.

Тъй като страните се представят пред различни групи, които търсят различни продукти, наистина оценявам брандинг системата и архитектурата на бранда, която включва точната пропорция връзка между логата и в същото време е достатъчно отворена и гъвкава за под-брандове или други категории, които да развият своя собствена идентичност.

Петер Кьопен, експерт по комуникации в туризма, бивш говорител на най-голямото туристическо изложение ITB Берлин

Разнообразието на туристически продукти, които се предлагат на пазара, налага представянето на страните със силен бранд, за да може да изпъкнат пред конкурентите си. Отличаващото се, цветно и привлекателно лого на България ще постигне именно това. С помощта на под-брандовете, то не само представя разнообразието от туристически предложения на България, но и те кани да избереш тази дестинация и да научиш повече за нейните многобройни, често непознати, интересни аспекти. Освен това то се различава ясно от логата на конкурентите в този регион като Гърция и Турция.

Никлас Прокш, Управляващ директор на германия офис на ПР компанията Burson-Marsteller:

Ясното позициониране и интегрираната бранд стратегия за задължителни за всеки, който иска да бъде конкурентоспособен днес. Това правило важи с особена сила за силно конкурентния туристически пазар. От това, което виждам, ми става ясно, че новият бранд България е поставя основите за професионално и успешно управление на бранда в бъдеще. По отношение на визуалната комуникация логата на основния бранд и на под-брандовете създават усещане за топлина, слънце, разнообразие, достъпност и приятелско отношение. Това е обещаващ начин за представяне на България като туристическа дестинация на германския пазар. Нямам търпение да видя повече от България.

Ерика Заутер, дългогодишен туристически редактор на най-големия берлински ежедневник “BZ”

Аз лично съм голям почитател на приятелското и цветно лого и на привлекателните под-брандове. От една страна веднага разбираш за разнообразието от туристически продукти, а от друга, ставаш любопитен и се чувстваш поканен да научиш повече. Поздравления за идеята и изпълнението. От личен опит знам колко е важно да се развива силен бранд, за да запазиш челни позиции в силно конкурентния туристически пазар. Желая успех на всички въвлечени в проекта в следващите стъпки.

Стратегията за туристически бранд на България е създадена по проект „Разработване на бранд „България“, продуктови и регионални брандове и въвеждане на интегриран бранд мениджмънт“. Изпълнението е направено от „Обединение за бранд България”, избрано за изпълнител, чрез открита процедура за възлагане на обществена поръчка от МИЕТ. Обявата за обществената поръчка е качена на 9.02.2012 г. на български и английски език на институционалния сайт на МИЕТ в рубриката „Обяви“. За участие са подадени 4 оферти, като оценката е била по качество-цена.