Eдва 16% от българите имат достъп до фиксирана високоскоростна връзка. Това е с близо 12% по-малко от общия дял в ЕС, показват данни на Европейската комисия.
Близо 85 процента от достъпа до интернет през фиксирани мрежи у нас е със скорост до и над 10 мегабита в секунда, 22,8 процента са линиите със скорост от 30 до 100 мегабита в секунда, а едва 0,2 на сто са връзките при скорости над 100 мегабита. Средно в ЕС близо половината от гражданите ползват връзка със скорост до 100 мб/с, а у нас този дял е 36,4 процента. Мобилен интернет използват 14,4 процента от българите, докато в Европа този дял е два пъти по-висок - средно 28,7%.
През миналата година близо половината българи /46%/ са ползвали интернет редовно - поне веднъж седмично, докато в ЕС този дял доближава 70%. Общо 46% от българите са заявили, че никога не са ползвали интернет и това е повишение в броя им спрямо 2010 г., когато подобен отговор са дали пет процента по-малко анкетирани.
В ЕС средно 43% от гражданите пазаруват в интернет, докато този дял за България за миналата година е 7%. В областта на бизнеса 6,1% от българските фирми са заявили, че са купували в интернет, а 3,2% са продавали в мрежата.
Комисията отбелязва, че днес използването на мобилен интернет е увеличено с 62 процента, а броят на абонатите на мобилна широколентова връзка в ЕС е достигнал 217 милиона. Общо 15 милиона европейци са се свързали за пръв път към интернет през 2011 г. и сега 68 на сто от тях редовно се включват, показва изследването. Профили в социалните мрежи имат 170 милиона граждани на ЕС.
ЕК отчита като слабост това, че половината от работната ръка в Европа не разполага с достатъчни умения в областта на информационните технологии. Докато 43% от гражданите на ЕС имат средни или добри умения за работа с интернет и могат например да го използват за телефонен разговор или за създаването на сайт, почти половината от работещите не са убедени, че притежават достатъчни компютърни и интернет умения за настоящия пазар на труда. Към 2015 г. се очаква свободните работни места в сектора на технологиите да бъдат 700 000.
Представените данни показват, че 58% от потребителите пазаруват онлайн, но само един от всеки 10 е купувал от сайт, установен в друга държава от ЕС. Езиковите пречки и бюрокрацията (например отказ от доставка и усложнения с авторското право) са най-големите отчетени проблеми.
Комисията отбелязва, че телекомуникационните дружества продължават да се възползват за сметка на потребителите от завишените цени на международния роуминг. През 2011-2012 г. повече дружества са се отказали от измамния подход, както го определя ЕК, като са предложили цени за роуминг, съобразени с цените на националния пазар. Въпреки това потребителите все още плащат средно три и половина пъти повече за разговори в чужбина, отколкото у дома.