Българите не смятат, че страната ни излиза от кризата

   87% от българските граждани декларират, че са станали по-пестеливи в затруднените икономически условия

 Българите вярват все по-малко, че страната ни излиза от кризата с оглед на увеличаващите се разходи и малките възможности за започване на нов бизнес. 95% от гражданите у нас смятат, че няма ясни индикации за дългосрочна промяна на икономическата ситуация в България, 87% от домакинствата споделят твърдението, че са станали по-пестеливи и по-внимателни при избора на покупки. Това сочат резултатите от четвъртото годишно изследване на тема „Поведението на потребителите в контекста на икономическата обстановка”, проведено през февруари 2012 г. от агенция „Прагматика”. Рецесията оказва отрицателно влияние върху потребителските възможности и начина на живот на българските граждани, като 43% от тях смятат, че страната ни ще излезе от кризата след 2013 г.

Предходните три изследвания на потребителското поведение бяха проведени в началото на 2009, 2010 и 2011 г. от агенция „Прагматика”, като дават възможност за проследяване на динамиката на потребителското поведение от първите месеци на кризата през 2008 г.

През 2011 г. хората живеят с усещането, че потребителските им  разходи са по-високи, докато доходите са запазили нивото си. Над две трети /70%/ от анкетираните декларират, че през изминалата година разходите им значително са се повишили. В същото време всеки втори българин е запазил своите доходи, а 41% са получавали по-малки месечни възнаграждения. Очакванията за предстоящата 2012 г.  имат оптимистичен нюанс – 27% смятат, че доходите имим през 2012 г. ще се увеличат, а 43% се надяват да запазят сегашната си работа при същите доходи. Важно е да се отбележи, че сред българите между 25-34 години се наблюдава тенденция за повишаване на очакванията за бързо професионално развитие и увеличаване на доходите на годишна база.

Всеобщо е схващането, че през изминалата година на потребителите им се е налагало да „свиват” разходите си, да се лишават от някои стоки или да преминават към по-евтини еквиваленти. 70% от изследваните лица споделят твърдението, че са започнали да купуват по-евтини марки и продукти, докато 84% са били по-внимателни и прецизни в избора си.

Консумацията на различни типове стоки и услуги (храна, техника, козметика) е на нивата на предходната 2010 г., сочи изследването. Относно „продуктите от първа необходимост” българите заявяват, че няма да променят навиците си при консумацията на сирене, прясно и кисело мляко, малотрайни колбаси, лютеница и тестени изделия. За сметка на това обаче, голяма част от запитаните смятат да ограничат консумацията на трайни (43%), сурово-сушени (52%) и варено-пушени колбаси (47%). От млечните продукти „най-скъп” за българите се оказва кашкавалът, 40 на сто от анкетираните посочват, че ще купуват по-евтини марки кашкавал през 2012 г.

47% от българите планират да закупят техника за дома през настоящата година. Най-желани са телевизорите (11%) и преносимите компютри (9.5%).

През 2011 г. остава непроменен и процентът на гражданите, които са успели да спестят от доходите си – 15%, като всеки пети от тях заявява, че ще заделя по-малко средства през 2012 г. Като допълнение на това, 46 на сто от запитаните споделят, че за настоящата година не планират дейности, свързани с извънредни разходи. Българите са склонни да похарчат пари само за крайно належащи дейности – неотложен ремонт на жилището (21%) или неотложен ремонт на автомобила (14%). За да финансират тези дейности 51% от анкетираните ще разчитат на средства, които ще заделят през 2012 г., а близо 18% от българите ще разчитат на кредитиране от банка.

Досегашният модел при консумацията на козметични продукти се запазва и през изминалата година, като 40% от жените заявяват, че се доверяват на любимата си марка. Наблюдава се тенденция при покупката на почистващи препарати и санитарни материали. Близо 1/3 от потребителите са готови да купуват по-евтин омекотител и прах за пране с оглед икономическите условия в страната.

В заключение мнението на специалистите от агенция „Прагматика” е, че при се наблюдава силно рационализиране на потребителското поведение изразяващо се в прецизиране на избора и търсенето на по-доброто предложение. Този потребителски модел се обостря от активно използваните промо-механизми и чисто ценови промоции.