Ощетени от авиокомпании вече могат да търсят и неимуществени вреди

В случай на отмяна на полет пътниците могат при определени условия да искат, наред с обезщетението, предоставено им за претърпените имуществени вреди, и обезщетение за неимуществени вреди. Това гласи едно от последните решения на Европейския съд в Люксембург, което пряко засяга и българските потребители, съобщи БТА.

От Европейския потребителски център-България съобщиха, че само за миналата година в рамките на потребителската им мрежа, която включва центрове в 29 европейски държави, са постъпили 71 000 жалби от граждани. От тези жалби всяка трета е свързана с проблеми в транспорта, а 60 на сто от тези около 23 000 жалби са за проблеми с въздушния транспорт.

Директорът на Европейския потребителски център-България Игнат Арсенов уточни, че от началото на годината до средата на октомври броят на подадените жалби срещу

проблеми във въздушния транспорт у нас се е удвоил. През 2009 г. в ЕПЦ има подадени 34 жалби за проблеми при пътуване със самолет, през 2010 г. - 33, а до средата на октомври 2011 г. - 57 жалби. Европейските правила дават на пътуващите със самолет едни от най-широките права по отношение на компенсациите, подчерта Арсенов.

В решението на съда на ЕС се уточнява също, че пътникът може да иска обезщетение поради отмяна на полета, когато самолетът е излетял, но по някаква причина е бил принуден след това да се върне на летището на излитане и този пътник е бил пренасочен към друг полет.

Сред предвидените в регламента стандартизирани мерки в случай на отмяна на полет е възможността на пътниците да искат възстановяване стойността на билетите или премаршрутиранe. Освен това, докато чакат по-късен полет, авиокомпанията трябва да им осигури съответни грижи (например настаняване в хотел, храна, напитки и телефонни обаждания). Накрая, когато полетът е отменен без или с много кратко предупреждение и не са налице извънредни обстоятелства, пътниците имат право и на обезщетение в предварително определен размер, който зависи от разстоянието на планирания полет.

В постановеното решение съдът на ЕС уточнява, на първо място, че понятието "отмяна" трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася само до хипотезата, в която съответният самолет изобщо не е излетял. Всъщност това понятие обхваща и случая, в който самолетът е излетял, но по някаква причина е бил принуден след това да се върне на летището на излитане, откъдето неговите пътници са били пренасочени към други полети.  По този въпрос съдът на ЕС смята, че първоначално предвиденият полет не може да се счита за извършен, когато самолетът е излетял, но след това се е върнал в летището на излитане без да е достигнал определения в маршрута краен пункт на пристигане.

Освен това съдът уточнява, че за да се прецени дали е налице "отмяна" на полета, е необходимо да се изследва индивидуалното положение на всеки един от превозените пътници, тоест да се провери дали по отношение на съответния пътник е налице отказ от първоначалния план за полета. В този смисъл, за да се направи извод, че полетът е отменен, изобщо не е необходимо всички пътници, които са резервирали място за първоначално предвидения полет, да са били превозени с друг полет.

На второ място съдът на ЕС уточнява, че понятието "допълнително обезщетяване" позволява на националния съд да присъди при предвидените в националното право условия обезщетение за неимуществената вреда, причинена от неизпълнението на договора за въздушен превоз. Следователно това "допълнително обезщетяване" е начин пътниците да бъдат обезщетени за цялата имуществена и неимуществена вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения, и то при условията и ограниченията, предвидени  в националното право, постановява съдът на ЕС.

На трето място съдът на ЕС добавя, че когато даден превозвач не изпълни задълженията за помощ (възстановяване стойността на билета или премаршрутиране към крайния пункт на пристигане, поемане на разходите за прехвърляне от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията) и за поемане на дължимите съгласно регламента разходи (за храна и напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания), пътниците във въздушния транспорт могат да упражнят правото си на обезщетяване. Независимо от това, доколкото тези обезщетения произтичат пряко от регламента, те не могат да бъдат разглеждани като "допълнително" обезщетяване.