Производството на розово масло е една от успешните туристически атракции у нас

Таня Димитрова, БТА

Все повече туристи, най-вече чужденци, са привлечени от възможността да видят отблизо как се произвежда известното в цял свят българското розово масло. Все по-често у нас се организират групови туристически посещения, свързани с производството на розовото масло - от отглеждане на розовите масиви до преработката на цвета и добиване на крайния продукт. Това съобщи Стоян Стоянов, собственик на първата у нас частна розоварна с етнографски комплекс.

Интерес сред туристите предизвиква не само уникалната за България технология на обработка на розовия цвят, но и беритбата на розите и приложението на крайните продукти. По време на розобера туристи от цял свят се включват в беритбата рано сутрин и след това имат възможността да видят как от набраните от тях рози се получава розовото масло, разказа  Станислава Стоянова, която работи в частната розоварна с етнографски комплекс, намираща се край село Скобелево. Етнографската част към дестилерията е създадена преди четири години, а през 2010 г. комплексът е отличен с наградата "Туристическа атракция номер едно в регион Централна Стара планина".

Собственикът на комплекса Стоян Стоянов каза още, че годишно се отчита около 30-процентов ръст на посещенията на туристи. "Докато в началото идваха около 3000 души на година, то сега техният брой е 10 000", коментира Стоянов.

Дори българите са малко запознати с обработката и качествата на българската маслодайна роза - Роза дамасцена, отбелязват създателите на етнографския комплекс. Много хора идваха в розоварната, за да разберат различни факти за розовото масло и така се роди идеята да направим етнографски комплекс, в който посетителите да се запознаят с техниката на производство на розовото масло преди 350 години и технологията, прилагана сега, посочва Станислава Стоянова.

4 500 евро струва един килограм розово масло, за който са нужни три и половина тона розов цвят. Стоянова обяснява, че цената е толкова висока, защото производството изисква изцяло ръчна и много трудоемка работа. И в това могат да се уверят посетителите на етнографския комплекс. В сезона на розобера те, заедно с берачите, могат да съберат розов цвят от масивите към розоварната, които се простират на 150 декара в подножието на планината.
За чуждестранните групи розоберът е екзотично занимание и с голямо удоволствие се включват в него, независимо че започва рано сутрин, коментира Стоянова. След като са набрали розов цвят, в етнографския комплекс туристите могат да научат как той се преработва чрез метода на двойната парна дестилация, който е изцяло български патент. В комплекса са показани както дестилационните инсталации, прилагани днес, също и казаните за розоварене, използвани преди 350 години. Тогава българите са заимствали технологията на производство на розовото масло от начина, по който се е правила ракията по нашите земи. Това е причината казаните за дестилация на розовото масло да приличат на казаните за варене на ракия, обяснява Станислава Стоянова.

Едно от нещата, които впечатляват най-вече туристите, са качествата на българската маслодйна роза, коментира Стоянова и допълва, че малко от чужденците подозират за свойствата й. Около 300 са съставките на розовото масло, като част от микроелементите в него още не са изучени и крият "неподозирани" качества, обяснява тя. Известните обаче свойства на продуктите от роза дамасцена се прилагат в козметиката, в медицината, та дори и в хранителната индустрия.
В кремовете за лице и тяло розовото масло се използва заради противосъстаряващия му ефект, тъй като то регенерира най-горния слой на кожата. Това обяснява и легендата, според която египетската кралица Клеопатра всеки ден е вземала вана за кадифена кожа, като прибавяла масло от розови цветове. Розовото масло е част от парфюмите, тъй като има силен аромат, а и защото задържа за по-дълго време качествата на останалите компоненти от ароматната композиция.

Розово масло и розова вода се препоръчват за медицински цели. Те помагат при проблеми с бъбреците и храносмилателната система, а така също действат и противопростудно.

Маслодайната роза се използва и като продукт за ястия и напитки. Розова ракия, сладолед от рози, сладкиши, овкусени с розова вода, захаросани цветове - това са само част от нестандартните кулинарни решения.

През 1670 година роза дамасцена е пренесена в България от Дамаск (Сирия), откъдето идва и името й. В България - в Казанлъшката и в Карловската долина, пренесеното от Азия растение намира благоприятни условия за отглеждане - песъчлива почва, влажен въздух, защитата на Стара планина и Средна гора от северните ветрове. Условията на отглеждане и начина на преработка на розите са причините днес експертите да оценяват българското розово масло като най-качественото и с най-силни свойства, обясняват от розоварната в Скобелево. Собственикът Стоян Стоянов посочва, че икономическата криза не се е отразила върху търговията с розово масло. Розово масло на едро той продава само за чужбина, като сред страните за които се изнася българският продукт са САЩ, Франция, Япония.