Мийтпакинг - модният Ню Йорк

Екатерина Геловска, Ню Йорк - София

Районът изглеждаше точко толкова разочароващо, колкото обещаваше името му - „Мийтпакинг“/(Месопреработвателен). Достатъчно грозен, достатъчно занемарен, достатъчно неугледен. Да си призная, си помислих, че трябва да има някаква грешка – отивахме в едно от най-модните нюйоркски заведения в последния ден от прочутата „Седмица на ресторантите“ в Ню Йорк, по време на която мишленовски ресторанти и заведения от най-висока ценова категория широко отварят врати за масовата публика с менюта на фиксирана цена в опит да ги приобщят към висотите на авторската кулинария.

Оказа се, че не бяхме сбъркали адреса.

Само допреди двадесетина години районът Мийтпакинг в Ню Йорк - с фабриките, складовете и доковете си, едва ли би предизвикал чийто и да било интерес, с изключение може би само на онези, които се интересуват от промишления дизайн и архитектура от 19 и 20 век. Районът изобилства с подобни сгради, най-старите от които са строени в началото на 19-ти век, когато този квартал на града преживявал разцвет. По-новите са от времето на Голямата депресия – стари, олющени и опърпани сгради, изоставени складове, изглеждащи подозрително и дори опасно улици. Някога тук се намирал районът на месарите, тук докарвали цялото месо, което се транжирало, разфасовало  и се изпращало към магазини и ресторанти, а впоследствие се изяждало от жителите на Манхатън. Месото идвало по вода с плавателни съдове, акостиращи в Хъдсън, а след обработка се извозвало по теснолинейка, дълга няколко километра и пресичаща квартала успоредно на бреговата ивица.

 Изоставени сгради с тематични изобра жения на угоени прасета и телета, калдъръмени улици с мрачни сгради – това представлявал кварталът, който кметството решава да залич и от картата на града, за да разчисти място за новото и модерното.

И точно тогава се случва чудото.

Оказва се, че има хора, които харесват квартала и искат да го запазят и възродят. Те са първите, които създават инициативен комитет за спасяването на Мийтпакинг. Към тях се присъединяват по-новите му обитатели – гейовете, които преди десетина години започват масово да се заселват тук, намерили тих пристан в шумния град. Успяват да заинтересуват с идеята си мнозина, така че се намират и инвестиции, с които кварталът се преобразява.

Е, не чак толкова, че да не бъд е разпознат.

Калдъръмените улички са си същите, мрачните сгради все така нашарени с графити, грозните фасади не са се променили особено, а на места са оставени дори вековните врати от масивно, макар и поразсъхнало се дърво. Влезеш ли вътре обаче, всичко е коренно променено.

Нови са и хората

 – модни и графични дизайнери, архитекти, актьори, юпита, модели от кориците на списания се събират в дестинацията, която днес е най-модно място за младите и креативните в Ню Йорк.

Но за да ги привлекат, първи идват ресторантьорите – онези, които първи надушват полъха на промяната и бързат да се настанят там, където бизнесът е перспективен. Последват ги собственици на барове и клубове, на картинни галерии, дизайнерски бутици, създавайки декор, който напълно би подхождал на снимачната площадка на „Секс ът и градът“, например.

Вероятно това е и причината тук да можеш да срещнеш филмови и театрални режисьори, както и художници, които черпят вдъхновение от атмосферата.

За да подслонят гостите на райо на тук са построени дизайнерски хотели, цените в които са доста високи, впрочем, както и заетостта им. Твърди се, че общият брой хотели в района е 300, а сред най-известните са бутиковият Gansevoort, както и шикозните The Standard и Dream Downtown, които дори и в ниския сезон не остават празни. 

Мястото на старата теснолинейка, минаваща между сградите, днес е превърнато в зелен оазис, наречен Хайлайн – парк под небето, който привлича с възможността да избягаш за момент от динамиката на големия град, да се поразходиш, да разгледаш изложените на открито картини, скулптури, предмети на занаятите и дори бижута, да послушаш улични изпълнители. Някои от тях като самодейния камерен хор за средновековна музика намират тук възможност за изява, както и безплатна сцена за концертите си.

В близко време кварталът ще подслони и един от известните музеи в Ню Йорк - музея на съвременното американско изобразително изкуство Whitney, който до 2014 г. ще промени адресната си регистрация и ще се настани в Мийтпакинг.

Не е учудващо, че промените не подминаха и бизнеса с недвижими имоти.  Апетитите на инвеститорите растат успоредно с интереса към квартала и цените на апартаментите. Но тъй като мястото за ново строителство не достига, се засилва натискът за премахване на някогашния стар пазар и изграждане на нови модерни сгради на мястото му.

И все пак жителите на Мийтпакинг се надяват, че ще успеят да запазят най-характерните забележителности на своя квартал и че възраждането му няма да доведе до неговото обезличаване.