Дизайнери превзимат и винарните в Напа вали

Eкатерина Геловска,

Напа, Калифорния - София

Напоследък сме свикнали с дизайнерското нашествие в живота. Дизайнерски стават хотелите, ресторантите, парфюмите, мобилните телефони и дори аксесоарите за домашните любомци.

Затова струва ли си да се изненадваме, че и във винарската индустрия дизайнът не играе последна роля?

Не е случайно, че и в Калифорния, която преживява своя винен Ренесанс, също се нароиха дизайнерски винарни. В някои от тях модерното вино и модерният дизайн си съжителстват хармонично, в други дизайнът надделява, доминирайки над виното и често е единственото им достойнство, от което те черпят дивиденти.

От друга страна при наличието на над 400 винарни в наши дни само в долината Напа, не е чудно, че дизайнът и изкуството също се превръщат в мощно оръжие за привличане на внимание.

И тук не липсват винарни, които се стремят и с външния си вид да привлекат туристи. Борбата си заслужава – ежегодно тук идват до 15 млн туристи, а приходите, което местните винопроизводители получават – от винени дегустации, пикници, сватби, концерти и преки продажби на вино, се изчисляват на около 1,3 млрд долара годишно.

Според винопроизводителите една бутикова винарна – такава, в която би поискал да влезе всеки турист, ще струва скъпо. Изискват се много средства както за нейното изграждане, така и за нейната поддръжка. За сметка на това приходите от продажба на една бутилка вино, продадена пряко на клиентите, според оценките на винопроизводителите са три пъти по-високи, отколкото приходите от продажбата на същата тази бутилка, преминала през всички брънки на търговската верига.

В стремежа си да предложат повече от конкуренцията мнозина канят известни дизайнери, чиито имена сами по себе си привличат посетители. Много от гостите идват тук със специално наети лимузини, така че собствениците им се стремят да не разочароват посетителите.

Има и други, които се стремят да се доближат до природата, както и да запазят част от традициите на Калифорния.
Например, семейната винарна Groth Winery в Оуквил изглежда като селска къща, в която ти се иска да останеш за цяло лято и ако не да рисуваш пейзажи в стил Моне, то поне да се разхождаш на воля из природата. Всъщност, онези, които не се изживяват като майстори на четката, могат да разгледат творбите на собственичката Сюзан Грот, която е посветила на винопроизводството цяла серия от картините си.

В Quintessa Winery пък практикуват принципите на биодинамичното винопроизводство. Тук не натрапват присъствието си и се стремят да направят по-незабележими външните белези, защото не държат на евтината популярност и на масовите посещения. Висока варовикова стена с цвят на пясък я скрива от погледа на неканени посетители, оставяйки само на избрани възможността да се насладят на модерното вино. Дизайнерът на винарната, който е от Сан Франциско, е наблегнал не на външния блясък, а на хармонията с природата и собствениците са напълно доволни от неговото творение, което се вписва хармонично в околния пейзаж - горички от калифорнийски дъб, безкрайни хълмове, засадени с лозя, и водоеми, от които се черпи животворна влага за лозите.

До дегустационата зала на Silverado Vineyards, разположено на върха на хълма, посетителите стигат по винтова стълба. Собственикът на David Girard Vineyards  пък лично е проектирал колоните в беседката, където се организират сватби.

Някои от винарните в Напа изглеждат по-скоро като еко- или СПА курорти, заобиколени от паркове с кипариси, водопади и басейни.
Има и винарни, чийто облик заслужава не по-малко внимание, отколкото виното. Класически пример в това отношение и винарната Dominus. Тя е първият американски проект на швейцарските архитекти Жак Херцог и Пиер дьо Мерон, известни най-вече с проекта на лондонската галерея Tate Modern. Собственик на Dominus е Кристиан Муекс, който в същото време е и собственик на Chateau Petrus. Първоначално мечтаел за скромен дом, потопен в околния пейзаж. Когато бъдещите носители на наградата Притцкер го попитали как трябва да изглежда сградата, гледана от пътя, той отговорил, че би предпочел да бъде невидима. ..

Колкото и да е парадоксално, желанието му било изпълнено: огромнита правоъгълна сграда е построена от местен камък, чийто цвят почти се слива с фона на околните хълмове. На пръв поглед винарната изглежда изградена от бетон, но всъщност при строителството й е използван базалт от съседния каньон, който бавно се нагрява денем и постепенно изстива нощем. Точно това качество позволява да се намалят денонощните температурни амплитуди, характерни за долината Напа.

Късовете базалт са поставени в стоманена рамка, подобна на мрежите, които са се използвали в Алпите за укрепване на склоновете край магистралите. Днес тази дизайнерска находка шороко се използва в градинския дизайн, но когато видели чертежите на сградата, американските чиновници отначало искали да се въздържат от реализирането на радикалните идеи на европейските архитекти. В крайна сметка сградата все пак била построена, като най-неочаквано влязла в архитектурните справочници. За съжаление, днес малцина любители на виното могат да видят Dominus – тя е затворена за туристи.

Не е толкова лесно да се влезе и в Merus Winery, винарна, чийто дизайн е разработен от холандското бюро Uxus. В началото на 2000 каберне совиньон Merus – вино, което било невъзможно да се купи в обикновен магазин, било наречено „ново култово вино на Калифорния“. И днес Merus ограничива производството на вината си, които продава предимно на ресторанти и на членове на винения си клуб. Някои от тях оценяват не само виното, харесано от Роберт Паркър, но и архитектурата на винарната. Дизайнерите на Uxus са смесили стилове и епохи, поставяйки пред входа на винената изба маси, които напомнят гигантски шахматни фигури, а в самата изба – осветителни тела, приличащи на медузи, като в дегустационната зала са запазили дървените трегери.

Архитекти извън Европа също с удоволствие приемат поръчки на калифорнийските винари. Проектът на винарната Hall е разработен от друг носител на наградата Притцкер - Франк Гери. Тук Гери, който тапицира с титанови плоскости музея на Гугенхайм в Билбао, измисля нещо, оприличено от местните жители на стъклена гъба. Изграждането на стъклен посетителски център, покрит със съоръжение от дървена кора, струва около 100 млн долара. Първоначално Гери иска да направи „гъбата“ по-висока и да не я покрива с нищо, но съпрузите Хол заявяват, че няма да позволят да се съсипе пейзажът в долината. Те настояват съоръжението да бъде пренесено по-далече от шосето и се съгласяват съоръжението да бъде покрито. Друг компромис е ограничаването на броя на посетителите до 500 души дневно.

Винарни, проектирани от звезди на архитектурата и дизайна, привличат и хора, които са далеч от културата на виното, но се интересуват от изкуство. Някои от тях са направили още една крачка напред, създавайки симбиоза между винарна и галерия.

За собствениците на Seven Stones изкуството дори доминира на виното. Двойката собственици събира от много години произведения на модерното изкуство, дори излага колекцията си в музеи в Бостън и Ню Йорк. В крайна сметка колекцията се разраства толкова, че цялата винарна и паркът към нея са превърнати в огромна галерия.

За най-радикален експеримент, обединяващ виното и изкуството, се смята този на бизнесмена, психотерапевта и мецената Норман Стоун и съпругата му Нора. Първоначално съпрузите са известни в Сан Франциско с костюмираните си балове и екстравагантния вкус. Но истинска страст е любовта им към съвременното изкуство. Норман, син на милиардера Уйлям Стоун, е собственик на стотици картини, скулптури и инталации, който се сблъсква с най-баналната липса на пространство за собствената си колекция. За тази цел сред лозите в Напа вали са купени няколко акра с пещера, превърната впоследствие в истинска галерия. Посетителите й трябва да получат персонална покана от семейство Стоун. Друга възможност е визита, съгласувана с музеите, спонсорирани от двойката. В имението се произвежда и вино, но Стоун не крие, че то е вторичен продукт, който се произвежда покрай основната цел – пряк контакт с изкуството. Контактът е непосредствен в най-прекия смисъл на думата – посетителите могат да влязат вътре в някои от композициите, например в онази, която символизира дамско бельо, са поставени пейки, на които посетителите могат да поседнат и да чуят запис на дишането на жена.

Много от скулптурите се продават – явление, което е напълно съзвучно с някогашната прогноза на Уорхол, че един ден супермаркетите ще се превърнат в музеи, а музеите – в супермаркети.

Не ня паследно място сред винарните, съчетаващи вино и изкуство, е тази на Роберт Мондави, който се прочу с вината си и спечели славата на Калифорния като най-успешния и най-популярния винен регион в САЩ. На Мондави принадлежи и идеята за винения туризъм, която успява да развие до такава степен, че днес Напа буквално се е превърнала в неин синоним. Тук предлагат нещо повече от вино – традиция е организирането на специални винени вечери, както и на концерти в съпровод на хубаво вино и изящно изкуство. Има специална галерия, която приютява произведенията на съвременната живопис и скулптура. Една симбиоза, която предлага най-доброто както на любителите на виното, така и на изкуството.