66% от българите в Испания работят в туризма и строителството

Ирина Забилянова

Притисната от финансови проблеми и житейска безизходица, през 2001 година 53-годишната тогава учителка по български и литература Цолка Генова от Русе решава да изпробва късмета си в чужбина. Избира за своя задгранична цел Палма де Майорка, защото нейни роднини, които вече били установени там, обещали да й съдействат за намирането на работа като домашна помощница.

Въпреки че обичала професията си на учител, Цолка не се поколебала да направи компромис с образованието и интересите си в името на финансовата сигурност. Нейният случай не е единствен. Близо 15% от сънародниците ни и днес (предимно жени на средна възраст) стават домашни помощници в Испания, показват данните от изследване на Института за икономически изследвания към БАН, посветено на българската диаспора в Испания. Цолка остава 3 години на слънчевия остров Палма де Майорка, където помага в домакинството на испанско семейство с две деца. Казва, че би останала и до ден-днешен там заради доброто отношение на испанците към българите и заради безспорно по-високия стандарт на живот, ако не я замъчила носталгията по родния край.

Носталгията е тази, която връща в родината и 33-годишния софиянец Божидар Янакиев след 8 години гурбет в друга точка на Испания - Канарските острови. Той работел в сферата на туризма по подобие на 16 процента от българите в Испания, както показват резултатите от изследването, оповестени през юли от заместник-директора на ИИИ към БАН доцент Веселин Минчев. "Прави впечатление, че заминават по-креативните и вярващи в себе си българи", коментира той за БТА. Образователният им статус също не е за подценяване - преобладават завършилите средно професионално или средно общо образование, но има и доста висшисти (15 процента са бакалаври, а 8 на сто са магистри).

Изследването сочи, че българите са приети много добре от местните хора, административните власти и работодателите в Испания. "Испанците са топли хора, южняци като нас", разказва Цолка. В някои отношения на тях може да се разчита повече, отколкото на нашенците там, смята тя.

Не е изненадана, че 73% от участниците в анкетата тази година не възнамеряват да се върнат в България. Сред тях е и младото семейство от Варна Теодора и Михаил Тоневи, което в началото на тази година пристигнали в Мадрид. "Животът в Испания е уреден и спокоен, казват те. В блока, в който живеем, има трима столетници. Навсякъде ти се усмихват и те обслужват любезно".

Теодора и Михаил са завършили МЕИ във Варна. Казват, че не ги притеснява това, че не работят по специалността си, а в сферата на туризма. "Над 66 процента от българите, които живеят в Испания, са заети в три сектора - хотелиерство и ресторантьорство, строителство и транспорт - и печелят средно по около 900 евро на месец", коментира доцент Веселин Минчев. Стандартът на живот в Испания е много по-висок, а административните разходи са значително по-ниски, обясняваТеодора Тонева и дава за пример таксата за направление от личен лекар, която в южната страна е само 1 евро.

Тоневи възнамеряват да пуснат корени в Испания и се надяват, че един ден наследниците им ще са им благодарни за тази стъпка. "Особено тревожно е, че 60 на сто от родителите на българите в Испания съветват децата си да не се връщат в родината си", посочва доцент Минчев и не без болка добавя, че близо 3 процента от децата на преселниците ни в южната страна не знаят изобщо матерния си език. Същият този език, който накарал Божидар и Цолка да си вземат еднопосочен билет за България.

"Вярно е, че в Испания се живее много по-лесно и безпаричието не отнема човешкия ти облик, но мисълта, че никога повече няма да ми замирише на здравец в двора и няма да си откъсна първото кокиче напролет, ме поболя", разказва Цолка.

Божидар пък взел компромисно решение - прибрал се в България, но не в прашната и шумна София, а си потърсил работа на морето. Не крие, че сега заплатата му не е толкова висока, колкото на Канарските острови, но затова пък навсякъде около него звучи българска реч. "А това ме кара да се чувствам у дома", заключава той.