СПА и балнеоцентрове ще използват минералната вода в София

От септември специално звено в Столична община ще се занимава с минералните извори., съобщи главният архитект на столицата Петър Диков, цитиран от БТА.

Софийското кметство има амбициозни планове за използване на минералните извори на територията на града, от чийто потенциал сега се оползотворяват по-малко от 40 процента. София е единствената европейска столица, разполагаща с уникално богатство - 8 типа минерални води, бликащи от 42 извора.
В средата на февруари общината получи от Министерството на околната среда и водите за безвъзмездно стопанисване за 25 години 8-те минерални находища - при Централна минерална баня, в Овча купел, кварталите "Лозенец", "Надежда", "Свобода" и "Баталова воденица" и селата Панчарево и Железница. Предвижда се водата не само да бъде бутилирана, но и да намери приложение в нови СПА салони, обществени бани и балнеоложки центрове, за отопляване на сгради. Най-големият проект на Столичната община е свързан с Централна минерална баня.

Важна глава в историята на оползотворяването на топлата минерална вода, бликаща от земните недра в самото сърце на столичния град, е построяването на Централната баня. Тържественото й откриване е през 1913 г.. Този акт има любопитна предистория. В Държавен вестник, бр. 273 от 13 декември 1891, е обнародван Законът за топлите и минералните води, според чийто чл. 5 държавата преотстъпва за вечно ползване топлите минерални извори на Столичното общинско управление.

За да намери полезно приложение водата от извора с дебит 20 л/сек и температура около 48 градуса по Целзий и за задоволяване на нарасналите хигиенни потребности на гражданите, през 1888 г. Столична община обявява международен конкурс за проект на Централна градска баня. Първа награда е присъдена на арх. Емил фон Фьорстер, втора - на арх. Т. Хюнервадел и П. Кубо. В продължение на 10 години местната управа не успява да осъществи отличения проект, след което се отказва и обявява втори конкурс. Този път е одобрена идеята на българските архитекти Петър Момчилов и Йордан Миланов.

За да реализира проекта, общината тегли няколко поредни заема. Първият е от Държавното съкровище, след това Лондонската банка отпуска 10 млн. лв. През 1906 г. е сключен нов заем за 35 млн. лв. между Берлинската банка и Българската генерална банка. Същата година е направена първата копка на строежа. Изграждането на банята продължава 7 години, надзорът е поверен на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер. Художественото оформление е дело на проф. Хараламби Тачев (автор на герба на София) и на проф. Стефан Иванов.
През 1914 г., година след официалното откриване, в северното крило на банята отваря врати център с 5 водолечебни отделения. Бомбардировките над София през 1944 г. засягат точно това крило, ала общината скоро го възстановява. Банята продължава да изпълнява функциите си, но през 1986 г. е затворена поради лошото й състояние.

Обявена още през 1978 за архитектурен и исторически паметник на културата от местно значение, 20 години по-късно тя е прекатегоризирана в паметник на културата с национално значение. По това време външните й стени са реставрирани със средства по проекта "Красива България", фасадата е укрепена, реконструирани са 6 помещения и гербовата зала. Столична община от своя страна финансира реставрирането на основния купол.
С окончателното приемане през юни 2011 г. на промените в Закона за концесиите 66 местонаходища на минерална вода, изключителна държавна собственост, преминават под разпореждането на 45 общини.

Общинските съвети ще имат правото да определят начина, по който да се използват предоставените им минерални води, включително и да определят дали да бъде издадено за съответното находище разрешително за водовземане или да бъде предоставена концесия за добив на минерална вода.