Пурите - кафявото злато на Куба

Екатерина Геловска

Монотонният бяг на шосето, пресичащо плоската и безкрайна равнина, сякаш се препъва в неочаквано изникналите скалисти хълмове, някои от които достигат височина 400 метра. Моготес, казва екскурзоводът, сякаш очаквайки, че тази дума ще ни обясни всичко. После, виждайки, недоумението в погледите ни, добавя, че така древните индианци наричали хълмовете, а впоследствие местното население ги оприличило на гръб на слон. И докато се замисля къде ли изобщо са могли да видят слонове, забравям за съмненията си, затаявайки дъх пред невероятната красота – гладки, отвесни в основата стени, прорязани от дълбоки галерии, скали, покрити с диви орхидеи и причудливи растения, остри като мачете каменни ръбове...

Това е долината Винялес – начало на началата, мястото, откъдето започва всичко. Възрастта на варовиковите образувания е над 160 млн години. Казват, че тук се е зародил животът, поне животът на остров Куба. Тук на сравнително малка площ са съсредоточени най-разнообразни форми на скалния релеф – пещери с причудливи сталактити, които са вплетени в корените на дърветата, прорязани от рекички и поточета, трудно достъпни скали, дълбоки проломи. Изследователите са доказали, че хълмовете са възникнали, след като тропическият климат, подпомогнат от растителността, започнал разрушаването на скалите – киселините от растителността и почвата разяждали варовиковите скали, а горещият тропически дъжд измивал разрушените частизи. Така, след милиони години тук бил създаден рай за алпинистите и любителите на трекинг. В района има няколко стотици маршрута с трудност от пета до осма степен, /каквото и да означава това/. Най-интересна е индианската пещера, прорязана от река, която човек може да пресече с лодка, любувайки се на малките водопади, стичащи се от стените.

Но долината е известна и с друго – тук се раждат прочутите кубински пури.

Историята

Историята им започва дълго преди корабите на Христофор Колумб да акостират на най-големия остров от Антилския архипелаг през 1492. Със сухите листа на растението, наричано “коиба” от местното индианско племе таино, древните вождове пълнели лулите си. С думата “табако” пък означавали лулите си, пълни с ароматната трева. Вдишвайки парите, те се стремели да омилостивят добрите духове.

Испанците, пристигнали на острова с експедицията на Колумб, с удоволствие се включвали в ритуала, като впоследствие го видоизменили и започнали да навиват листата на роло и да ги палят, държейки ги в устата. Към 1700 година тютюнът, както нарекли испанците ароматното растение, вече заемал основен дял в износа на Куба.

И тогава, и днес той се отглежда с много любов, търпение и професионализъм. Пурите се изготвят ръчно, като един работник за смяна може да направи не повече от 120 пури. Съществуват около 40-50 вида кубински пури, които се различават според сорта тютюн и размера си. Според диаметъра и дължината се разграничават шест вида: „ Коронас”, „Панателас”, „Кадетас”, „Регал”, „Бревас”, „Пънч”.

Montecristo, Hoyo de Monterrey, EI Rey del Mundo, Partagas пък са все имена на пури, известни на любителите им по цял свят. Но най-известни в цял свят са пурите Cohiba, създадени през 1966 г. за дипломатическия корпус. Имено Коиба са любимите пури на Фидел Кастро.

Производството

Точно пурите са донесли на Куба световна слава. Изготвени ръчно от най-добрите сортове тютюн, пурите на карибския остров имат своя история и вековна традиция за производство – също като най-добрите вина или най-добрите парфюми например. Безупречното качество на кубинските пури никога не е подлагано на съмнение. Традиционното производство на кубински пури се основава на най-добрите сортове тютюн, на подбор на листата за пури, както и на професионалните умения и познания на хората, които отглеждат тютюр и произвеждат пури. Всяка пура се ражда в резултат на 170 последователни операции, всяка от които не оставя място и за най-малка грешка.

Производството на пури е дълъг период. След като листата узреят, се берат ръчно и поотделно - процес бавен и трудоемък. После идва ред на сушилните, където листата се подлагат на специална обработка, очистват се от смоли и азотни съединения. Два месеца по-късно листата се разрязват, като от тях се премахват централните жилки. Следва дълъг период на ферментация, който може да продължи с години.

Фестивалът

За най-запалените любители на пурите – така наречените афисионадос, както и за професионалистите най-голямото събитие през годината е прочутият Фестивал на пурата в Хавана. Фестивалът е мястото за премиери на новите издания пури, които ще бъдат пуснати през лятото.

Тази година да се докоснат до изкуството на производството им в Куба пристигнаха 1200 души от 70 държави. Ексклузивни събития, посветени на различните видове пури и организирани на най-престижните места в кубинската столица, вплитат в празника различни изкуства – музика, балет, живопис, художествена фотография, които обрамчват събитието. Тази година българските представители са били осем души, разказва Оля Дочева, изпълнителен директор на Калиман Карибе, компанията-вносител на кубински пури в България. По думите й лайфстайл събитията са истинска феерия и демонстрация на най-същественото в света на пурите през годината.

В унисон с всичко е и седемстепенната гала вечеря, на която всяко ястие се придружава от специална пура. Десертът е също тематичен - шоколадова пура.

Програмата на фестивала включва и тестинг на отлежали ромове, които се съчетават с определени пури.

Професионалистите очакват с най-голямо нетърпение годишното състезание на абанос сомелиерите, в което вече има и българско участие. През 2010 г. българският представител Тончо Томов зае престижното шесто място.

За пръв път тази година се проведе и сляпа дегустация, по време на която състезателите трябва да познаят размера и вида на пурата. След това идва тестингът, по време на който сеопределят марката, витолата, фабричното и търговското наименования.

Състезанието започват 100 души, но на финала остават едва шестима, разказва Оля Дочева. Тази година първото място спечели кубинец, следван от представители на Испания и ОАЕ.

Кулминацията е благотворителен търг на умидори, на който производителите представят истински произведения на изкуството. Умидорът „Ромео и Жулиета“ например пресътворяваше Гранд театъра в Хавана, а този на „Партагас“ - сградата на фабриката, построена през 1845 г.

Най-скъпият умидор, за който наддаванията достигнаха 430 хил. евро, бе на „Коиба“, цената на „Ромео и Жулиета“ достигна 300 хил. евро, а цената на останалите варираше между 50 и 100 хиляди, разказа Оля Дочева.

По думите й в България най-търсени са Kohiba, които са световен лидер сред пурите, следвани от изключително харесваната на българския пазар “Romeo y Julieta” и “Partagas” – глобални марки от портфолиото на habanos, в който фигурират общо 20 марки. Много добър прием намират и Trinidad, San Cristobal и Cuaba. Има и регионални марки, които са различни за различните пазари поради исторически и редица други причини. Във Франция например любима марка е Ramon Allones, която в България е позната предимно сред ценители.

Пурени екскурзии

Най-известните пурени екскурзии, които се организират от европейски туроператори специално за почитателите на пурите, включват задължително в маршрута най-западната провинция Пинар дел Рио и региона Вуелта Абахо, където туристите посещават фермата на прочутия в Куба дон Алехандро Робайна. Тук всеки може със собствените си очи да види целия процес на производство на пури – от тютюневите плантации, през сушенето на тютюн, ферментацията до ръчното увиване на пури. Ако имат късмет, гостите успяват да видят самия майстор, който с удоволствие демонстрира уменията си.

Засега български туроператори не организират специализирани пурени турове, но не защото не могат, а защото няма достатъчно желаещи. Броят на българите, заминаващи с цел туризъм за тропическия остров, се движи около 1000 души годишно. За сравнение, близката до нас по брой на населението Унгария изпраща за слънчева Куба над 15 хиляди туристи всяка година, главно поради по-добрата транспортна достъпност.

В момента екскурзии се организират предимно около Нова година, тъй като през зимните месеци интересът към тропическата държава у нас е най-силен . Двудневен престой в Хавана и почивка във Варадеро са най-често предлаганите възможности.

За индивидуалните неорганизирани туристи самостоятелно пътуване до Куба може да се осъществи с Air France от Париж, с Аерофлот от Москва, както и с нискобюджетните Martin Air от Амстердам и Air Europa от Мадрид. Повечето полети са до Хавана, но има и до Варадеро – морски курорт, притежаващ един от трите най-добри плажа в света.

Пакетните цени на екскурзиите до Куба тръгват от около 1200 евро за хотел 3 звезди – категория, която далеч не предлага на пътуващите очакваните от тях преживявания. Хотел от по-висока категория вдига цената с още около 300 евро, а когато към основния пакет се прибавят и допълнителните екскурзии и възможности, които са основната атракция на дестинацията, сумата може да надхвърли 2000 евро.

Основната тежест в пакета се пада на самолетния билет. Цената на полета с френския или руския национален превозвачи варира в зависимост от сезона  между 1000 и 1900 евро, докато с лоукостите сумата /но и удобствата също/ спада до около 1000 евро и по-малко.

Впрочем, големите туроператори няма да откажат да организират tailor made пътуване за онези, които не обичат да рискуват и обичат удобствата.