Разположената в австрийските Алпи мина Халщат е най-старата солна мина в света и е неизчерпаем източник на археологически открития. Тя ще бъде обект на дейности за укрепване, които целят да бъдат защитени основните й галерии, информира Франс прес.
Дейностите по укрепването, които бяха представени в средата на август, са насочени към "запазването й за бъдещите поколения", каза Томас Щелцер, министър-председател на провинция Горна Австрия, където се намира Халщат. Мината е обявена през 1997 година за част от Световното културно наследство на Юнеско.
"Както във всички мини земята оказва натиск върху галериите и заплашва да ги затвори отново, ако не се предприеме нещо", обяснява археологът Ханс Ресшрайтер, който отговаря за разкопките.
Халщат не е мина като другите. Тя се експлоатира от 7000 години и е най-старото място за извличане на сол в света. През първата половина на първото хилядолетие преди Христа мината е приютявала цивилизация с нечувано в Европа богатство, на която е дала името си - "Цивилизацията на Халщат".
Дефилето на Халщат е на 800 метра височина и крие гигантско солно находище. То се издига над естествено езеро, което е посещавано от милиони туристи от целия свят, дошли да се наслаждават на алпийския пейзаж, който сякаш е от пощенска картичка. Езерото е останалото от някогашен океан, който се е намирал там преди 250 милиона години и е избутано към върховете от прищевките на геологията.
Това, което прави мястото особено популярно, е откриването през 19-и век на некропол, който няма равен на себе си в света.
"Хиляди са ексхумираните тела, като почти всички са с богати бронзови украси, които обикновено се носят от най-заможните. Костите са запечатали белезите на тежък физически труд още от детството и едновременно с това знаци на несравним просперитет", отбеляза Ресшрайтер.
По това време солта, която дълго време е наричана "бялото злато", е била много ценна. Халщат е произвеждал почти половин тон на ден, като е снабдявал "половината от Европа", обяснява специалистът.
"Тази труднодостъпна местност се е превърнала 800 години преди Христа в най-богатата на континента и основна платформа за търговия", уверява той. Доказателство за това са намерените там мечове с дръжки от слонова кост и бокали за вино.
Втората вълна разкопки, направени преди около 60 години от Музея за естествена история във Виена, предлагат нова серия от изненади.
В останките на погребаните на над 100 метра под земята галерии археолозите са открили "единствени по рода си свидетелства за производствена дейност от Бронзовата ера" (между 300 и 1000 години пр. Хр. - бел.ред), каза Ресшрайтер. Той подчерта, че в дейността на мината са участвали голям брой хора.
Перлата в короната на откритията е дървена стълба, дълга 8 метра и датираща отпреди 1100 години преди Христа. Тя е най-старата в Европа. Археологът подчертава, че "стълбата е така добре запазена, че би могла да бъде разглобена и сглобена отново благополучно".
Днес в историческата мина работят още около 40 души, като доставят 250 000 тона сол годишно.
"Солта няма същата стойност като в древността, но благодарение на многостранната й употреба, най-вече във фармацевтичната индустрия и химията, предлага пазари с висока добавена стойност", твърди Курт Томанек, технически директор на фирмата, която експлоатира мината Салинен Аустрия