Слънчев камък в синя земя - тайните на калининградския кехлибар

"Когато духа източен вятър, тук се намира кехлибар. Когато духа западен вятър, тук се събира много кехлибар", гласят бележки по средновековни карти на кралство Прусия край бреговете на Балтийско море. В продължение на много векове викинги, древни прусаци, рицари на Тевтонския орден и германски предприемачи търсят "слънчев камък" в пясъците на Балтика.

Древният занаят едва не е загубен, но преди 70 години, веднага след края на Втората световна война, специално създаденият Калининградски кехлибарен комбинат (Калининградский янтарный комбинат) се заема със спасяване на наводнената мина на Кьонигсбергската кехлибарена манифактура.

Тази година се отбелязва юбилеят на единственото в света предприятие, което добива кехлибар чрез промишлен метод, без вече да има значение посоката на вятъра.

В търсене на "синя земя"
Под слой пясък с дебелина 40-60 метра багер търси "синя земя", във всеки кубичен метър от която се намират 2 до 4 килограма от ценния минерал. Силният напор на водна струя превръща пръстта в смес от пясък, синя глина и кехлибар. Работниците на комбината улавят с мрежи големите полускъпоценни камъни още в кариерата, а останалата глинена маса по дълъг тръбопровод се пренася до съответното място - по-малкият кехлибар за сортиране, а пясъкът в морето.

Залежите от кехлибар на Приморското и Палмникенското находище в Калининградска област, където в момента се извършва добивът, се оценяват на 116 000 тона.

Добивът на полускъпоценния камък за жителите на близкото селище Янтарнъй (с бивше германско име Палмникен) не означава само работни места. Благодарение на тази технология тук се е появил най-широкият пясъчен плаж в Калининградска област, който втора поредна година получава международна награда и екологичния сертификат "Син флаг".

Да слушаш камъните
"С кехлибар може да се работи само на ръка. Само така можеш навреме да забележиш структурата, пукнатините, включенията. Трябва да слушаш камъка, да го чувстваш - хората, които отдавна работят тук го умеят", разказва майсторът технолог Александър Ким.

Най-ценен по думите му е матово-белият кехлибар, но пък прозрачният дава големи възможности за творчество - той може да се калява, да му се придаде необходимият цветови оттенък от светложълт до тъмно вишнев.

В един от цеховете майстори от дъщерното предприятие Янтарный Ювелирпром придават на парчета кехлибар, добити в кариерата, кръгла форма. Калиброваните кехлибарени топки са особено популярни сред китайските клиенти, отбелязва Ким.
Някои от занаятчиите изготвят камъни за пръстени и обеци с желаната форма и размери, други в работата си се водят от индивидуалната форма на всеки камък, внимателно подчертавайки природната му красота.

Сълзи на праисторически борове
Кехлибарът е смола на древни хвойнови дървета, вкаменена преди 50-140 милиона години. Там, където сега се плискат вълните на Балтийско море, изхвърляйки на брега парченца кехлибар, някога са расли предци на съвременните борове.
Климатът тогава е бил много горещ - близо 60 градуса - и много влажен. От огромните дървета изтичала смола. При буря дърветата падали и изтичането на смола било огромно. По този начин са се образували огромни уникални камъни, разказва Галина Спивак, уредник на музея на комбината.

Теглото на най-големия къс, намиран в комбината, е 3,2 килограма, той е открит тази година и още се пази в склада. В музея е изложен друг "рекордьор" с тегло 2,8 килограма. Той няма официално име, но служителите го наричат "Ембрионът", при това не само заради формата.

"Който влезе в досег с него, след девет месеца посреща щъркела. Потвърждавало се е много пъти", разказва уредничката и допълва, че и други кехлибарени късове имат мистични свойства.

Единственият кехлибар в музея, който има собствено име, удостоверено с документ, е "Патриаршеският". Той бил открит в деня, когато руският патриарх Кирил посещава комбината. Духовният глава осветил и благословил камъка.

Полилеят на Хрушчов и кехлибарен трон
Галина Спивак работи в комбината над 40 години и познава историята на всеки експонат. Например, уникален полилей, изработен от екип майстори на комбината по поръчка на Никита Хрушчов. Той така и не стига до получателя и остава в склада 60 години. Неотдавна е реставриран и изложен в музея. За полилея, изработен в стил сталински ампир, навремето са използвани 25 килограма кехлибар. Точно под полилея в изложбената зала е поставен кехлибарен трон. Има и други царски експонати - диадема, държава (символ на монархическата власт и задължителен елемент от монархическите регалии - бел. р.), масивни огърлици, всичко от кехлибар, разбира се.

През 2016 година туристическите обекти на предприятието - демонстрационната площадка и музеят - са били посетени от около 60 000 души и може да се очаква, че посетителите ще се увеличават.

Галина Спивак показва и други ценни експонати, сред които са кехлибарена карта на Русия с Крим, изработена през 2015 година, и колекция кехлибар с включения - парченца от древна флора и фауна, запазени в смолата.

Пленници на кехлибара
Кехлибарът с включения - застинали в камъните парченца древна флора и фауна, навремето е бил бракуван, а сега е особено ценен. Мравки и комари, обитавали горите преди около 50 милиона години, пера и люспи на древни птици и влечуги, стръкчета трева, иглички и прашец от растения - сякаш природата специално ги е запазила за бъдещите поколения.
Сред най-редките включения е камък с гущер, който се пази в музея на кехлибара в Калининград. Такива кехлибари могат да се появят само благодарение на уникално стечение на обстоятелствата, тъй като обикновено дори най-малките животни могат да се измъкнат от смолата, преди да се е втвърдила.

Това е и начин да се различат истинските от фалшивите камъни. Както обяснява екскурзоводът, няма начин рибка да се окаже хваната в парче кехлибар, тъй като процесът на вкаменяване протичал на сушата. По-късно морето заляло тези територии и хилядолетия наред вълните изхвърлят на сушата вкаменените капки смола.

Кехлибарът с "плънка" е не само красив, но и полезен на науката - палеонтолозите изучават по него развитието на древната флора и фауна. Точно от кехлибар в сюжета на "Джурасик парк" бе извлечена ДНК за клонираните динозаври.
Изучаването на балтийски кехлибар от кариерата на Калининградския кехлибарен комбинат е дало възможност на учените да установят над 600 вида животни и растения, съществували някога на Земята.

Нови пазари
В момента в комбината, който е част от държавната корпорация Ростех, работят близо 1000 души. Запасите от минерала се оценяват на над 150 000 тона и при сегашния темп на добив от около 300 тона годишно ще стигнат за около 500 години. Предприятието се надява в края на 2017 година да увеличи добива един път и половина, като вече изпреварва графика.
Антон Алиханов, изпълняващ длъжността губернатор на Калининградска област, в края на 2016 година определи като сделка на годината тригодишния договор, който комбинатът сключи за доставка в Китай на 680 тона необработен кехлибар за близо 10 милиарда рубли. Важното е, че 50 % от обработката на камъка според условията на договора трябва да стане в Русия.

"Освен това от тази година започнахме преки експортни продажби на необработен кехлибар, има сериозни планове и в това направление",  разказва директорът на предприятието Михаил Зацепин.  Според него тези мерки ще възстановят някогашното лидерство на региона на световния пазар на кехлибар, както във времената, когато предприятията предшественици на комбината създали Великия кехлибарен път от Балтика към Европа.

 Източник: ТАСС