07 Апр. 2020

Вие сте тук

Storytelling

16.12.2009

Двид Армстронг, шеф на международната компания Armstrong International, ръководи персонала чрез революционен модел, разработен от самия него. Основният му принцип е разказването на различни истории или сторителинг. Концепцията си Армстронг е изложил в книгата си MBSA: Managing by Storying Around, наречена от гуруто на мениджмънта Том Питърс книга на всички времена.

 

Идеята за управление на персонала с помощта на  разказването на различни истории се проповядва не само от Дейвид Армстронг. Например, професор Кевин Томпсън от Бирмингамския университет е разработил концепцията Engagement, в която разказването на различни бизнес истории е един от основните фактори за мотивиране на персонала.  Армстронг обаче не се ограничава само с това.

Изпълнителният директор на Armstrong International  нарича себе си Chief Storytelling Officer – нещо като генерален разказвач.  Армстронг е подбрал най-ярките истории и ги е използвал във фирменото ъководство за работа", което е единственото в компанията. Сборникът е съставен от разкази за важни постъпки на служителите на компанията, както и за важни събития в нейната история, публикувани в хронологичен ред.

Разработвайки метода си, Дейвид Армстронг е взел под внимание един обикновен факт: хората обичат да слушат разни случки и с тяхна помощ върху тях може да се въздейства. Приказки, притчи, анекдоти – всички те са адресирани не към разума и логиката на човека, а към неговите емоции. Правилно и навреме разказаната история поражда веригата “емоция – извод – действие”. Предизвиквайки сред слушателите определени емоции, човек може да им помогне да направят необходимите изводи и да ги подтикне към определени действия.

Разбира се, този метод няма да замени традиционните управленски подходи, но там, където трябва да се пипа фино, той върши отлична работа. Този метод е особено ефективен за онези служители, които се нуждаят от редовен емоционален стимул. 

В сторителинга, както и в литературата, има повече и по-малко популярни сюжети. Всички историйки са простички на пръв поглед, но всяка има собствена задача. Условно могат да се разделят на няколко типа, всеки от които има собствена възпитателна цел.

Основни функции на сторителинга

1. Пропагандна. Това е инструмент за убеждаване на служителите, който позволява да се въодушевят, да се вдъхновят да работят по нов сложен проект и пр.  

2. Обединителна. Корпоративните истории служат като инструмент  за развитие на корпоративната култура.  

3. Комуникативна. Историите и легендите за корпорацията са способни да увеличат ефективността на общуването на служителите на различни равнища.  

4. Инструмент за въздействие. Сторителингът разширява набора от средства за мотивиране на персонала и подобрява репутацията на лидера.   

5. Информационна. В редица случаи това е най-добрият начин да се сведе информация за съдържание на проект или задача до подчинените.

Чуждите грешки са опит

Любим сюжет  на всички ръководители са "корпоративните  плашилки" или историите-предупреждения. Те са най-удобен начин за привличане на вниманието на служителите към детайлите на работата или за отправянето на предупреждение. Трябва да се отбележи, че подобните истории не бива да са твърде много.

Място за подвиг 

Оше един полезен елемент на сторителинга  са вдъхновяващите разкази за корпоративни "герои и подвизи". Те обикновено служат за еталон в поведението и демонстрират на служителите какво се очаква от тях. В колекцията на Дейвид Армстронг например има стотици истории за изключителни постъпки на служителите. Любима сред тях е историята за девойка, който заради клиент в три часа през нощта дошла в офиса, както и за възрастен счетоводител, който успял в сложна ситуация да запази ключов клиент за фирмата.

Наръчник за сторителинг 

За да овладее човек изкуството на сторителинга, трябва да разбира основните му механизми.

Основно  правило: историите трябва да са кратки, да имат линеен сюжет и еднозначно да се интерпретират. Казват, че добрата история винаги акцентира върху основната мисъл.

Освен това историята трябва да бъде убедителна. Добре е стажът на разказвача да е по-голям, отколкото на слушателите. Ако тя е увлекателна, хората няма да я възприемат като нещо досадно.

Тя не трябва да бъде натрапчива. И освен това не трябва да се разказва за щяло и за нещяло, в противен случай на хората ще им доскучее.

Разбира се, сторителингът съвсем не е универсален управленски инструмент. Например  не е възможно с негова помощ да се обучи персоналът на необходимите компетентности. Но практиката показва, че това е добър начин да се внесе разнообразие към утвърдените методи.

 

THExperts бюлетин

Информирайте се за последни новини!

CAPTCHA
Този въпрос удостоверява, че сте реален потребител.
Subscribe to THExperts бюлетин feed