Рентабилността при българските хотели остава под въпрос

въпреки ръстовете на цените, заетостта и приходите през 2022

Почти поравно са разделени хотелиерите, които смятат, че бизнес климатът в туризма в началото на 2023 г. се е подобрил спрямо началото на миналата година и тези, които смятат, че няма промяна. Всеки пети обаче смята, че  бизнес климатът се е влошил.

Това показват данни на проучване, проведено в началото на 2023 година от Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE). Това е традиционно национално допитване до мениджъри и собственици на хотели, чиято цел е да покаже какво е състоянието на сектора и какви са нагласите, прогнозите и очакванията на хотелиерите за годината.

Цените на нощувките

По традиция са една от най-коментираните теми. Допитването показва, че през изминалата година приблизително една трета от хотелите са повишили цените с до 10%, при малко повече от тях (41%) повишението е между 10 и 20%, а при 10% от хотелите повишение въобще не е имало.

Графиката с приходите от нощувки през 2022 г. показва, че всеки пети хотел може да се похвали с ръст от 20% над нивата от 2021 г. При близо две трети от хотелите ръстът на приходите е до 20% – данни, които повдигат въпроса за рентабилността на бизнеса, особено предвид факта, че годишната инфлация през миналата година се движеше около 14-17%. 

Картината при заетостта на хотелската база е пъстра, като отговорите могат да бъдат обобщени в две по-големи групи – хотели, които регистрират ръст, и такива при които ръст липсва.  Близо три четвърти от отговорите влизат в първата група, като най-често ръстът на заетостта е бил в рамките на 20-50%, следван от ръст с 10-20% и в по-малка степен под 10% и над 50%. При една четвърт от хотелите в България заетостта е била същата или по-ниска спрямо нивата от 2021 г. 

Нагласи, очаквания и прогнози за 2023

Предварителните прогнози за цените на нощувките през 2023 г. сочат, че ако има повишение, то ще бъде до 20% или отново под или около стойностите на годишната инфлация. Около една пета от хотелите у нас не предвиждат никакво повишение на цените на нощувките.

Сходна е картината при очакванията за приходите при настоящата година, като две трети от хотелиерите предвиждат умерен ръст в рамките на 10-20%, а една четвърт от тях не очакват промяна спрямо миналата година.

В контекста на горните данни е интересно какви са нагласите на хотелиерите за инвестиции – било в реконструкции на съществуващата база или в ново строителство. Точно половината от хотелите в България предстои да направят някакви по-сериозни ремонти или реконструкции на базата през тази година. 15% от хотелиерите предвиждат строителство на нови хотели или разширяване на старите, което е индикатор, че въпреки трудностите в бранша оптимизъм за бъдещето му развитие има.

Ключови предизвикателства през 2023 г.

На въпроса „Кое е най-сериозното предизвикателство пред Вашия бизнес днес?“ без изненада трите най-чести отговора са:

– недостиг на персонал (36%),

– ръст на цените на стоки и услуги (28%) и

– невъзможност за дългосрочно планиране на бизнеса (24%).

Особено показателен за динамиката в сектора е фактът, че в сравнение със средата на миналата година хотелиерите, които считат недостига на персонал за основно предизвикателство, са нараснали като дял с цели 10% – от една четвърт до една трета от всички участници в анкетата.    

Също толкова респонденти смятат, че недостигът на персонал може да бъде решен с повишаване на заплатите в хотелите, така че да станат конкурентни на други сектори. Тази тенденция обаче неминуемо ще влезе в конфликт с нежеланието или дори невъзможността на много хотелиери да повишат съпоставимо цените на нощувките – нагласа, която изпъква от по-горните отговори.  

Освен нивата на възнагражденията хотелският бизнес има още три сериозни пречки пред привличането на качествен персонал – задълбочаващата се в страната демографска криза, промяната на нагласите за работа при поколенията след 90-те години (freelance, възможности за дистанционна работа и др.), както и наложилият се по време на пандемията имидж на бранша като не особено сигурен работодател.

Резервни варианти за подсигуряване на персонал хотелиерите ще търсят чрез ангажиране на студенти и ученици от горните класове със стажове и други програми за заетост (27%) и внос на кадри от чужбина (19%).  

Въпросът за отношението към институциите показва, че около две трети от хотелиерите не са доволни от работата, която върши настоящото правителство за туризма, но е интересно, че над половината от тях показват умерено задоволство от работата на ресорното си министерство. 

Профил на гостите

Малко под половината от хотелите в България разчитат и на български, и на чужди туристи, една трета залагат основно на българите, а около една пета – на чужденците. И понеже туризмът е класически експортен сектор, интересно е да се види как са подредени т.нар. генериращи или емитативни пазари. 

Ако допреди две-три години начело на ежегодните класации на генериращите пазари бяха Великобритания и Германия, то през миналата година безспорен лидер е румънският (58%), следван от Германия и Великобритания, които са с почти еднакъв дял. На четвърто място е Полша, след нея Израел и с под 20% от отговорите следват Чехия, Македония, скандинавските държави, Турция и други. 

За участниците в анкетата

В националното допитване на BAHE се включиха хотелиери, които управляват леглова база от над 15 хил. стаи, разпределена в места за настаняване, всяко от които с над 15 стаи (за да се изключат къщите за гости и Airbnb-апартаментите) и категория две, три, четири или пет звезди.

Тази леглова база е разпределена основно в морски (40%) и градски (33%), следвани от планински (10%) и спа (8%) хотели. Около 80% от местата за настаняване, чиито собственици и мениджъри са попълнили анкетата, са с капацитет до 200 стаи и категория три или четири звезди. С по около 10% са представени двузвездните и петзвездните хотели. Хотелите и хотелските групи с над 200 стаи са общо 12%.