Превръщането на посетители на музеите във фенове: Мисия възможна

Пол Орсели е дизайнер на музейни експозиции,  чиято цел не е просто да привлече повече хора в музеите. Той иска да превърне посетителите в предани фенове.

Вече повече от 40 години Пол помага на музеите да развиват отношения с местните общности и гости. През март той ще сподели опита си с български специалисти по музейно дело и галеристи на първото издание на откритата наскоро Академия на музите на фонда „Америка за България“ в Дряново.

В продължение на седмица той ще даде на участниците инструменти за създаване на убедителни експонати и разказване на интересни истории, които ще накарат посетителите да се завръщат отново и отново. Към Пол ще се присъединят американските му колеги Кристина Ферверда и Джейми Лоуър, както и българската музейна дизайнерка Мартина Денева-Венкова и архитектурно студио Atelier 3, което се специализира в опазване на културното наследство.

Страстта е ключова съставка при създаването на успешна експозиция, смята Пол. Ако вие не сте във възторг от идеята, защо си мислите, че посетителят ще е?, пита той.

Собствените си проекти той реализира чрез компанията POW! (Paul Orselli Workshop, Inc.) и ги представя в музеи като Залата на науката  в Ню Йорк, Експлораториума, Националния научен фонд, научни проекти в Лондон и Музейко в София.

Дизайнерът сравнява посещението на музей с посещение на ресторант. Когато отивате на заведение, което наистина харесвате, какви са качествата на този опит? Всичко започва още с влизането, усещате, че се радват да ви посрещнат. Мислите си: харесва ми това място, чувствам се комфортно. Ще си прекарам добре. Докато процесът се осъществява, всичко е разчетено така, че да предвиди всичките ви потребности. Някой ви сипва вода, без да сте го помолили. Спътниците ви също получават удоволствие.

Според Пол Орсели мнозина музейни работници мислят само за онова, което се намира вътре. Имаме си Мона Лиза, имаме си тракийско злато, притежаваме гигантки амонит, камък на милион години. Всичко това е чудесно, но предметите имат значение само тогава, когато с тях са свързани истории. Той цитира една от любимите си директорки на музеи, Джейн Вернер, директор на Детския музей в Питсбърг, която винаги казвала: по-важни от предметите са хората.

Само си помислете за ресторант без персонал. Помислете си за ресторант, в който персоналът не е бил отзивчив и общителен или пък където не са се грижили за храната, за вашите поръчки или нужди. Всичко това са дреболии, но те създават цялостен образ. Може би посетителят не може да формулира защо общуването с персонала е било важно за него, защо са важни историите и идеите, които са му хрумнали вследствие на този опит. Но когато си тръгват, те си тръгват с положителен опит и искат да го споделят в интернет или пък да разкажат за него на приятелите и роднините си. И това е нещото, което прави успешна една музейна експозиция – всички онези дребни нещица, които учудват или възхищават, или въвличат, или карат човек да се замисли. Това са нещата, които наистина остават с хората.

По думите му една експозиция може да стане успешна, ако човек се влюби в нея, ако той е толкова искрено развълнуван, че да сподели чувствата си с приятели или членове на семейството си.

Когато се разхождате из Експлориума – предшественик на модерните научни центрове по цял свят, ви е струва, че Франк Опенхаймер, физик и първи директор на музея, току-що е приключил работа и можете да се разходите из неговата работилница и да го усетите.

Няма един-единствен начин да станете дизайнер на експонати, убеден е Пол. Но все пак има ориентири, които трябва да се следват. Има и правила, които трябва да се помнят, но това са широките рамки, в които трябва да се работи. И ще остане достатъчно гъвкавост, за да опитате различни начини да направите нещата интересни.

Пол казва, че иска да помогне на хората да преоценят или преосмислят нещо, когато идват на изложба. Музейните експонати според него могат да се разглеждат като лупа, като начин да видите света или да преосмислите идеите.

При предишното си посещение в България Пол научил думата „можело!“ Той я харесва, защото според него това е противоотрова за израза „това е невъзможно“.

От материал на Фонда "Америка за България" със съкращения