Как София е станала столица на Княжество България

Текстът е част от статия, публикувана в юбилеен сборник по случай 50-годишнината от Освобождението на България през 1928 г. Тогава Комитетът за история на София при Българския археологически институт със средства на Софийската градска община  издава „Юбилейна книга на град София“ – сборник от статии за София. Статията е озаглавена  „София като политически и културен център“ от проф. Стефан Г. Баламезов, който след като завършва през 1906 г. Юридическия факултет към Софийския университет постъпва на работа в Министерството на външните работи. Юбилейният сборник е част от архива на БТА. 

През октомври 1878 „Гражданското управление“, начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, било преместено от Пловдив в София. Пловдив ставал главен град на предвидената в чл. 13 от Берлинския договор Източна Румелия, провинция с административна автономия. Ето защо, след пристигането на Международната комисия в тоя град, Дондуков-Корсаков сдал временното гражданско управление на генерал Столипин и трябвало да отиде в Българското Княжество, за да подготви неговата административна организация, изработването на „Органически правилник“ и избиране на Княз, съгласно чл. 6, 4, 3 от Берлинския договор. 

Но защо избор пада върху София? Съображения трябва да е имало много. Един от чиновниците в канцеларията на Дондуков-Корсаков бележи, че преместването в София се е наложило и поради настъпилите по онова време движения и вълнения в съседните Македония и Албания, които изисквали най-зорко наблюдение от руска страна, както в политическо, така и във военно отношение. 

Тук, в София, се получават отговорите на 16-те въпроса, които на 8 октомври от Пловдив са били отправени до 16 български първенци, относително предстоящото държавно устройство на Българското Княжество. Тук се довършва и редактирането на проекта за „Органически Устав“, бъдещата наша Конституция. Тоя проект е бил връчен на Императора в Ливадия на 6 ноември, а бил повърнат, значително изменен, на Дондуков-Корсаков с препроводително писмо от 27 декември 1878. Тогава, съгласно постановлението на чл. 4 от Берлинския договор, предстояло свикването в Търново на едно събрание от първенците на България, за да изработят „Органически правилник на Княжеството“. 

И ето, че се обрисуват вече три града като три политически центъра: Пловдив, дето започва първата работа по държавното устройство на българския народ и тоя град става временно столица на Източна Румелия, която модерно организирана, се съединява с Княжеството; Търново видя у себе си Учредителното Събрание, което изработи Търновската Конституция, и си затвърди привилегията на стара българска столица, в която трябва да става „коронацията“; а София стана столица на Третото българско царство, седалище на учредените власти, политическо и културно звено изобщо за българското племе.

Учредителното Събрание се открило в Търново на 10 февруари 1879, а приключило своята работа на 16 април с. г. На другия ден, 17 април, свиканото вече съгласно приетата Конституция I Велико Народно Събрание избрало първия български Княз. На 26 юни той пристига и полага клетва пред същото Събрание. 

Къде е столицата на тоя държавен глава, който ще пристъпи към образуване на първия Министерски съвет? Тя е била определена от Учредителното Събрание. В заседанието от 22 март 1879 (Дневник XIII) Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи сто­лицата на Княжеството“. Предлага се София. Друго предложение не се прави. Според Цанков „ний имаме две столици: Търново – историческа и София – правителствена“. И той предлага, щото „и за напред София да си остане за резиденция на Княза, а в Търново да става коронацията на Княза“. Дневникът гласи, че „това предложение на г-н Цанков се прие с вишегласие, за да се мине в протокола“. Ето как София е била провъзгласена за столица. (…)