Няма регистър на културно-историческите обекти, няма подходяща инфраструктура и добри пътища, които водят до тях, а туризмът не допринася за икономическото развитие на местните общности  Това са основните изводи от дискусия на тема „Забравени ли са културно-историческите обекти в България?“, организирана по време на лятното издание на виртуалното изложение „Ваканция и СПА“.

В цял свят собствеността на културно-историческите обекти е изяснена, което позволява те да бъдат запазени и управлявани, каза Петър Вълков,  мениджър в Инфотур системи. В България няма регистър на собствеността, което пречи на развитието им. Събирането на информацията трябваше да се извърши от общините, които не са си свършили работата. Според него не винаги местните власти са заинтересовани от развитието на туризма, защото приходите не влизат в общинските бюджети.

Според Даниела Стоева, управител на "Тандем Травел",  сега е моментът

държавата да припознае културното наследство

като свой собствен актив. В Националния план за възстановяване и устойчивост туристически проекти почти не са включени, но именно сега трябва да се направи анализ кои обекти за ценни за туризма и да се вложат средства за инфраструктурата и модерните технологии. Това е ролята на държавата -  да даде тази база, останалото е отговорност на туристические бранш, смята тя.

Подобни становища изразиха и други участници в дискусията (подробности можете да прочетете тук).  

Регистрираните недвижими паметници на културата в България наброяват 43 276 – тази бройка споменава Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма. Според него е необходим регистър на туристическите атракции публична държавна собственост в страната, уточняване на техните ясни граници и създаването на работни места, които да допринасят за подобряване на местните икономики.

Звучи ли ви познато?

Изявлението е направено от Румен Драганов, само че не днес, а през 2013 г. в интервю за списание Hotels&Restaurants Magazine.

А още по-рано, през 2009 г. е приключен тригодишен проект, в резултат на който е извършена паспортизация на археологическите обекти в България и съставен

Стратегически план за развитие на културния туризъм в България.

Проектът бе разработен от цял екип италиански специалисти, съгласно подписан през 2005 г. договор между Министерството на културата на България и област Кампания. По него работиха специалити от Регионалния клон в област Кампания на Националната асоциация на строителите „АНЧЕ",  Областната управа на област Кампания и Археологическата дирекция на Помпей.

Документът представлява каталогизиране на културните ценности в България – а това са повече от 300 археологически обекта, равняващи се на 80% от археологическото наследство на страната, както и териториално маркетингово проучване. Предложен бе и план за инвестиции с цел укрепване и модернизиране на инфраструктурата.

Съставна част на Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България е стратегията за локалните системи. Ако беше приложена, тя трябваше да допринесе за "подчертаването на идентичността, специфичността и богатството на културните, историческите, археологическите и природни ресурси на България" и да превърне тези ресурси във фактор за усилване на туристическата атрактивност и за икономическо развитие.

Според експертите основни фактори, които възпрепятстват развитието на културния ни туризъм, са свързани с

• недостатъчно развитата транспортна инфраструктура,
• липсата на подходящи услуги за свободното време
• с ниското ниво на качеството на човешките ресурси
• страната ни няма изработен календар със събития и мероприятия.

Тогавашният посланик на Италия Стефано Бенацо препоръчва, "за да не остане идеята на хартия, България да предприеме спешни действия за получаването на нужното финансиране от Европейската комисия още преди края на 2009 година".

Дванадесет години по-късно единствената промяна е наличието на  регистър на туристическите атракции и регистър на туристическите фестивали и събития.

Иначе,  правим същите констатации, а Министерството на туризма продължава да уверява, че „културният туризъм е негов приоритет“.