Да избодеш очи, вместо да изпишеш вежди

Това е подходът на евробюрократите към защитата

на потребителите при пътуванията с туристически пакети

Благородната задача да се защитят потребителите при туристическите пътувания е на път да се изроди до нещо до болка познато: налагане на необмислени и безсмислени ограничения и рестрикции, които не само че няма да осигурят защита на пътуващите, но и ще подложат на риск туристическите фирми, предлагащи пакетни пътувания.

Ако принадлежите към поколение Z, е много вероятно никога да не сте ползвали подобна услуга, нито пък да прибегнете към нея в бъдеще. Защото едва 15% от представителите му съгласно скорошно проучване на Mastercard пътуват с посредничеството на туроператор.

Но ако сте от  по-възрастните поколения, вероятно сте пътували с организирани групи до по-близки или далечни дестинации. И точно вас ви касаят предложенията за промени, предлагани в сърцето на Европа от хора, които са твърде далеч от туристическия бизнес и едва ли осъзнават какво точно предлагат.

Намерението е благородно – да се осигури по-надеждна защита на потребителите при ползването на такива услуги. Историята ни връща към ковид-пандемията, когато хиляди пътувания по цял свят бяха отменени, всички по веригата на туристическата индустрия понесоха жесток финансов удар, а като последица и потенциалните туристи, които нито можаха да осъществят пътуванията си, нито да си получат веднага предплатените за тях пари.

Затова всички очакват адекватни законодателни промени, които да защитят потребителите и във всекидневни, и в непредвидени ситуации.

В действителност обаче предлаганите промени не само че няма да защитят туристите, избрали да пътуват в организирана група, но и ще създадат рискове за туристическия бизнес, които неминуемо ще рефлектират и върху потребителите.

Най-ярък пример за това са промените в дефиницията за пакетни пътувания. Ако досега подобен вид пътуване се избираше еднократно – например, екскурзия до Мадейра, Средиземноморски круиз или морска ваканция с осигурен транспорт, днес се предлага понятието да включва различни услуги, които туристът ще резервира в рамките на 72 часа – сега самолетен билет, след няколко  часа – хотел, после евентуално трансфер или друга услуга. Само че в този случай нито туристът, нито туроператорът знае в момента на продажбата какво точно продава/купува, нито пък е наясно каква точно защита му се полага. Защото при пакетните продажби има защита, а при единичните – не.

Предлага се и ограничение на авансовите плащания до 25% от цената на целия пакет, като доплащането се извършва преди пътуването. Звучи добре, но какво означава на практика? Когато купувате самолетен билет, плащатеосо цялата сума, а не 25% от стойността му. Когато се резервира хотел за групово пътуване, също се предвижда заплащане, което значително надвишава предлаганата четвърт от сумата. Това означава, че туроператорът ще трябва авансово да направи значителни разходи за туристическия пакет, за които няма 100% гаранция, че ще бъдат покрити.

При сроковете за връщане на предплатените суми също има парадокси - от една страна, туроператорът е длъжен в двуседмичен срок да ги върне на туристите, но от друга партньорите му, които са получили плащането, съвсем не са обхванати от това задължение. И ако хипотетично един туроператор изпадне в несъстоятелност поради тази причина, кой ще бъде потърпевшият? Нито авиокомпанията, която си е получила плащанията, нито хотелът.  И клиентът отново остава на опашката. Без никаква защита, въпреки директивите и предписанията.

Резултатът ще бъде намалена финансова стабилност на туристическите посредници, което директно ще рефлектира върху потребителите.

В същото време не се предвижа  подобна  защита, ако пътуващият си купи самолетен билет директно от авиокомпания, например.

„Ако целта наистина е защита на потребителите, защо не се гарантира сигурността на авансовите плащания за всички отделни туристически услуги, например авиокомпаниите, при продажбата на самолетни билети без посредници, и други доставчици, а не само туроператорите, които предлагат пакетни услуги?“, пита Даниела Стоева като представител на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) в Изпълнителния борд на Европейския комитет на асоциациите на туроператорите и туристическите агенти (ЕКТАА).

Всъщност, делът на пакетните пътувания към днешна дата е по-малко от 15% от всички предлагани туристически услуги в ЕС, което е рязък спад спрямо 40% през 2013 г., преди първата ревизия на директивата. Сега евробюрократите настояват за прекомерно рестриктивно законодателство, което на пръв поглед би трябвало  да покрие дори най-лошите сценарии, но в крайна сметка ще ощети и туроператорите, и потребителите.

В рамките на европейското семейство на туроператорите АБТТА вече три години предлага конструктивни предложения, които да бъдат в интерес както на туроператорите, чийто интерес защитава като браншова организация, така и на потребителите, без които туристическият бизнес не може да съществува, казва Даниела Стоева. Остава европейските институции да ги чуят и да вземат адекватни решения.