Данните за посещенията на чужденци в България с цел почивка и екскурзия потвърждават общото наблюдение, че тази година летният сезон набра скорост, въпреки че все още не достига резултатите отпреди пандемията. За периода юни-август тази година 2,2 млн. чужди туристи са посетили страната – това е с близо 50% повече от същия период през 2021 г. и с пет пъти повече от 2020 година.
Същевременно броят на чуждестранните летовници все още не може да достигне този от рекордната 2019 г., когато те са 3,2 млн. за периода юли-август.
Чужденците, които посещават България с цел почивка и екскурзия са предимно от ЕС (над 60%) и други европейски държави (28%). От страните членки най-много са румънските, полските и германските туристи. Освен в броя, пандемията променя и съотношенията на туристите. Делът на чужденците от държави от ЕС се повишава за сметка на дела на туристите от и от други европейски държави, и от останалия свят.
Предстои да излязат и данните на основните показатели на местата за настаняване, нощувките и дейността на курортните комплекси за месец август, което ще допълни картината с българските летовници. Друга статистика, тази от наблюдението на бизнес тенденциите в сектора на услугите (НСИ), обаче показва, че търсенето на услуги се повишава и бизнесът гледа значително по-позитивно на състоянието и перспективите си. Индексът на настоящото търсене на услуги, както и този на очакваното търсене през следващите три месеца нарастват стабилно през последните месеци (най-новите данни са от месец септември т.г.) в сравнение с предишните две години.
Едни от най-сериозните разлики се виждат при изследването на факторите, затрудняващи дейността на предприятията в услугите. Към септември 2022 г. най-значими са несигурната икономическа среда, конкуренцията в съответните браншове и недостига на работна сила. Спрямо две години по-рано (тъкмо след първия пандемичен летен сезон) обаче, тежестта на недостатъчното търсене и финансовите проблеми намалява и с пълна сила сред основните фактори, ограничаващи услугите излиза проблемът с недостига на работна сила . Това още веднъж показва дългосрочните въздействия на демографската криза, слабостите на образованието (особено професионалното), както и пропусната възможност за интеграция на украинските бежанци на пазара на труда – фактори, отнасящи се в пълна степен и за сектора на услугите в икономиката като цяло.