25 хил. туристи пристигнаха във Видин с круизни кораби

Над 25 хиляди туристи са пристигнали със 167 круизни кораба във Видин през туристическия сезон, съобщи БТА, цитирайки круизни експерти. Сезонът на круизите по Дунав продължава от март до ноември.

Корабите плават предимно под  швейцарски, германски, канадски флаг. Най-многобройни са американските туристи, следвани от японците, европейците.  Не липсват обаче и туристи от Канада, Нова Зеландия и Австралия. Обикновено това са семейни двойки от третата възраст.

Най-голям е интересът им към  религиозни и исторически обекти, както и към обекти, свързани с тоталитарното минало на България. Като най-голям недостатък те посочват  липсата на удобства на пристанищата и подстъпите към градските части, от липсата на тоалетни, на бюра за обмяна на валута,  на банкомат в района на крепостта "Баба Вида", "Калето" и другите обекти, както и от липсата на информация на подходящ език.

Крепостта "Баба Вида" и Синагогата, Белоградчишките скали и пешеходна разходка из град Видин и крайдунавския парк са сред обектите, посещение на които се предлага на туристите.

Качественото екскурзоводско обслужване е друго изискване на круизните туристи.

Приходите от круизните туристи не са високи, но според експертите причината е липсата на интересни стоки за тях, както и недостигът на време. Петдесет евро е максималната сума, която се случва да оставят на сушата в България.

Тенденцията през последните три години е все повече круизни кораби да акостират в пристанище Видин. Според направените до момента заявки за следващата 2015 година първият кораб отново ще пристигне през месец март и така общият им брой се запазва и за следващия туристически сезон.

 На пристанище Видин е определено специално кейово място, където пристават корабите. То е оборудвано със специална рампа за инвалиди.

България не е позната и популярна в Европа като круизна дестинация по река Дунав, въпреки че разполага с ресурсен потенциал за това, показва проучване за състоянието на туризма от екип от катедра "География на туризма" към СУ "Св. Климент Охридски". В продължение на три месеца екип от СУ "Св. Климент Охридски" под ръководството на проф. Васил Маринов - ръководител на катедрата, е направил проучване за състоянието на туризма в българския участък на река Дунав. Студенти от университета са анкетирали 1100 круизни туристи, представители на местната власт, туристически предприемачи, жители на Белоградчик, Видин, Свищов, Силистра, Русе и Тутракан. Резултатите от проучването показват, че през последните години все пак са увеличени заявките за акостиране на кораби на българския бряг на река Дунав.

България се предлага като вид туризъм предимно от чуждите туроператори, а от българските най-активни на пазара са две. От ресурсния потенциал се предлагат основно "Белоградчишките скали" в Белоградчик, крепостта "Баба Вида" във Видин, "Ивановските скални църкви" в Русе, Велико Търново и Арбанаси, разказа Николова. Посетителите търсят основно за посещение обекти, свързани с европейски граждани, свързани с българската история. Като пример Вера Николова посочи Елиас Канети и родната му къща в Русе, която според експертите не е добре предлагана.

Освен това има атрактивни обекти, които въобще не се предлагат на туристите - резерватът "Сребърна", Дунавският етнографски комплекс в Тутракан, крепостта "Меджиди табия" в Силистра и други, отчита изследването. Сред констатациите в него са неугледните сгради по българското крайбрежие, липсата на озеленяване и достъпност до крайбрежните алеи на река Дунав са другият сериозен проблем пред българския круизен туризъм.

Според проучването в шестте български общини туризмът е слабо развит отрасъл, който осигурява едва три процента от приходите.

Изследователите се спират и на основните проблеми, които трябва да се разрешат от дунавските общини, на територията на които се развива круизният туризъм. Въпреки че разполага със значителен потенциал, дунавското крайбрежие на България е малко познато като круизна дестинация, в сравнение с останалите дунавски страни и обемът на куриозния туризъм като цяло е малък. Ползите за местните общности са ограничени не само заради краткия престой, но и заради липсата на предлагане на подходящи (автентични) продукти, трудностите с обмена на валута и - не на последно място - трудности с комуникацията - местните търговци не говорят чужди езици, особено във Видин, отчитат експертите.

Пристанищата, които са предпочитани за акостиране на круизните кораби са Видин, Русе и Свищов, с малки изключения Силистра и Никопол, като само в първите две туристите имат възможност да пребивават за известно време в посочените градове. Пристанищната инфраструктура в проучените дестинации не е в добро състояние. Предлагане на допълнителни услуги в района на пристанищата и понтоните почти липсва, сочи изследването. Липсата на добра информационна осигуреност - ТИЦ на пристанищата, указателни табели и информационни материали на английски език, рампи и добре поддържани подстъпи към вътрешността на градовете, е част от слабите страни на круизните пристанища, констатира проучването.

Навсякъде се декларира желание за активизиране на дейностите по по-активното участие в проекти за подобряване на инфраструктурата и атрактивността на дестинациите, особено на пристанищните зони. Липсват обаче достатъчно креативни решения за адекватно използване на крайбрежните зони за туризъм и отдих. Почти всички представители на бизнеса и на местното население не виждат реален стремеж за подобряване на състоянието, отчита изследването.

Местните власти от своя страна се оплакват от проблеми, свързани с периферността, отдалечеността и липсата на интерес от централната власт към тези райони. По-голяма част от местните културни институции не са активни в предлагането на допълнителни услуги, предназначени за туристите, в частност - за круизните туристи. Изключение е фолклорен ансамбъл "Дунав" във Видин. Посочените факти очертават тенденцията на намаляваща платежна способност на круизните туристи и ограничаване на възможностите за приходи за местния бизнес на брега, показва проучването.

Експертите препоръчват да се формира държавна политика, за да се възползва страната ни от разрастването на круизния туризъм в световен мащаб. Необходими са сериозни инвестиции в пристанищната и градската инфраструктура, ускорено реализиране на проектите за обновяване на градската среда, развитие на логистичните пристанищни услуги, организиране на привлекателни и значими събития, обновяване и разнообразяване на туристическите атракции и други, сочи изследването.

Круизите допринасят за опознаването на чужди култури, разбирателството между хората, стимулират икономическо развитие, но от друга страна с увеличението броя на пасажерите растат и негативните последици като натрупване на потребителски предразсъдъци и увеличаване на битовата престъпност, констатира съвместното проучване на Министерството на икономиката и енергетиката и катедрата "География на туризма" на СУ "Св. Климент Охридски" по проект за проучване на круизния туризъм.