Всяко лято, когато понапече - обикновено това става в началото на август, излиза някой отговорен чичко и почва да размахва пръст на т..нар. алкохолен туризъм.

Имам чувството, че телевизиите са объркали файловете и пускат репортажа отпреди 2 или 3 години.

Все същите развеселени скандинавци, които се дивят защо ги снимат някакви хора с големи камери, а просто не си извадят айфоните.

Все същите другари с ризки с късо ръкавче - дрескода на ХIII конгрес на ДКМС от 1977 г., които назидават и дават препоръки за бъдещето.

Които се свеждат до две архитъпи тези: "нашият" туризъм се развива в неправилна посока, идват все по-бедни туристи. Превръщането на Слънчев бряг и изобщо на България в парти дестинация е пагубно, по-лошо е от щатската дългова криза и паричните деривати.

И рязко трябва да се смени посоката и България да стане рай за скучаещи мултимилионери, които заради нашите невиждани природни красоти трябва да идват тук и да продължават да скучаят, оставяйки по 1000 евро на ден.

Не мога да разбера защо туристическият бранш продължава да се възприема като всенародно богатство и е необходимо целият народ да разсъждава за бъдещето му. В крайна сметка хотелите и баровете са на хората, които са си ги построили, и те си носят риска от неправилно развитие и вероятни загуби.

Но това е странична тема, която показва колко нелепи са тези репортажи и "мерките", които вземат разни браншови организации и други отговорни другари.

Истината е, че алкохолният туризъм е най-хубавото нещо, случило се в икономиката на страната през последните 30 години. Той гарантира възвръщане на инвестиции и добър поминък на стотици хиляди хора през следващите десетилетия.

Попадането на Слънчев бряг в реклама на ИКЕА показва, че българските курорти наистина са световноизвестни и те имат славата на място, където хората се веселят и прекарват добре.

Тази слава е разпространена сред младите, което гарантира, че те ще продължат да идват и на старини, за да си спомнят за юношеските лудории.

А митът за злоупотребата с алкохола е измишльотина на тези чичковци с късите ръкавчета.

Ясно е, че по дискотеките хората пият. Да се твърди друго, е зловещо лицемерие. Но приятното прекарване не се дължи на алкохола, а на приятелското общуване, на танците, красивите жени и мъже, топлото време, голите тела.

Повечето участници в т. нар. алкохолни турове изпиват по 7-8 разредени шота с водка флирт (което също насърчава местната икономика и пълни хазната с акциз), обикаляйки цяла нощ по различни барове. Така има хляб и за дребния и средния бизнес, което е изключително важно за общото благоденствие.

Организираният семеен турист стои на ол-инклузива и неговите пари се поделят между някой глобален туроператор и банката, кредитирала построяването на хотела.

За собственика на хотела остава колкото за едно бентли, а на персонала - колкото да не умре от глад и да иде веднъж в мола, а не само да гледа "Стъклен дом".

А идеята, че България може да стане привлекателна за тясната прослойка световни джетсетъри*, е толкова плоскомозъчна, че изобщо не бива да се обсъжда.

Най-богатите хора ходят на наистина ексклузивни места - тихоокеанските острови, Карибите. На места с интересна история и атмосфера - Сен Тропе, Чинкуетере, Тоскана.

Единствената ексклузивност на българския черноморски бряг се дължи на симпатичните черупчести амеби Буливия. Заради тях има толкова мек и фин пясък, който покрива само нашия бряг.

Песъчинките всъщност са техните черупки. Тези амеби са живеели в топлите черноморските заливи. Специфичния "златен" цвят на плажа на Златните се дължи на един вид амеба, чиито фосили са като охлювче. Най-мекият плаж в света - около курорта Дюни и Аркутино, пък се дължи на коничните многокамерни черупки на буливията. Лошата новина е, че тези амеби са практически изчезнали от Черно море преди около 200 години и след около още 200 няма да е толкова златен нашият пясък.

Трябва да споменем и онзи особен вид амеби - киселите завистници, които страдат за онова, някогашното море, преди да го "застроят".

Мисля да създам група във фейсбук "Да възстановим кенефа на плажа в Кранево и неговото ухание" и да видя колко души ще се включат.

Защото тъгата по "незастроеното" море е тъга по социалистическата смрад и завист към хората, които са рискували и направили нещо в живота си. Вместо да стоят и да тъгуват за изгубените аромати.