Туристи безпокоят земноводните около Смолянските езера

Засиленият поток от туристи и застрояването около Смолянските езера тревожат земноводните и влечугите в района и създават опасност за местообитанията им. Това е един от изводите в доклада на учените от Националния природонаучен музей към БАН, които са осъществили проект за наблюдение на земноводните в цялата страна, каза в интервю за БТА Радослав Станчев, експерт от Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/.

По проекта, който е възложен на природонаучния музей от ИАОС, са работили общо 16 учени и доброволци. Наблюдението е осъществено в рамките на 11 месеца и е приключило наскоро. Наблюдавани са общо 16 вида животни - пет вида земноводни и 11 вида влечуги. Сред наблюдаваните по проекта са алпийски тритон, дунавски гребенест тритон, червенокоремна бумка, обикновена и балканска чесновница, каспийска блатна костенурка, шипоопашата,
шипобедрена и червенобуза блатна костенурка, горски гущер, змиегущер, змиеок гущер, турска боа, ивичест и пъстър смок и черноврата стрелушка.

Наблюдаваните видове са определени в националната система за биологичен мониторинг през 2005 г. Избрани са индикаторни видове, чрез наблюдението на които може да бъде установено състоянието на биологичното разнообразие като цяло и да се проследи какво се случва в природата и всички екосистеми.
Осъществен е мониторинг в 30 региона в страната, от които само в три са описани проблеми с местообитанията. Установени са видовете по места и са картирани трансекти и площи, на които земноводните и влечугите ще продължат да се наблюдават постоянно във времето.

Сред най-трудните за наблюдение видове са водните костенурки, тъй като живеят във водата и не винаги се показват на повърхността, за да могат да бъдат определени. Трудни за наблюдение са и змиите, които също имат скрит начин на живот.

Учените са установили, че проблемите на земноводните и влечугите са свързани най-вече с антропогенни въздействия. Увредено е местообитанието на множество влечуги, които живеят в района на село Мусалиево, град Никопол. Причината е в изградена кариера в средата на десетилетието. Макар, че вече не работи, скалното местообитание много трудно може да бъде възстановено, за да се използва пълноценно от животните. Изследователите са регистрирали нарушено местообитание и в старозагорското село Богомилово, където причината е изоставена кариера и замърсяване с битови отпадъци.

Към момента учените не могат да направят изводи за чувствително намаление или увеличаване на числеността на отделните видове, тъй като изследването е първо по рода си у нас. Подобни констатации ще могат да се направят след неговото повтаряне след две или три години, когато ще има натрупан
по-голям обем информация, с която да се установят тенденциите зачисленост и разпространение на видовете, отбеляза Радослав Станчев.