Топлото време срина зимния сезон

Ласт минит почивките  в зимните ни курорти са със сериозен спад.  Заради топлото време и липсата на сняг  бр оятна туристите от българският пазар и съседните балкански пазари к 20 до 30% по-нисък. Това заяви председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) Байко Байков по време на изложението "Ваканция и СПА експо 2014", което се провежда до утре в "Интер експо център". Преди сезона прогнозите предвиждаха ръст от 3-4% на зимния туризъм.

Каква ще е равносметката, ще покаже месец март, който е последна надежда на туроператори и хотелиери.  Засега никой не се наема да прогнозира какъв ще е размерът на спада.

Освен времето туроператорите винят за слабия зимен сезон и държавната администрация, която не се е намесила с активна реклама  около Коледа и след Нова година на западноевропейските пазари.

Сивият сектор крие 90% от нощувките

Липсата на достоверни и точни данни за туристическия сектор не позволява да се анализират проблемите и да се набележат необходимите мерки за развитието на туризма, смятат от асоциацията.  Според члена на Управителния съвет на АБТТА Димитър Попов е абсурдно да се съобщава за рекорден брой нощувки в размер на 4 млн през август при положение, че само в Слънчев бряг броят на леглата е около един милион. Това според него означава, че до 90% от хотелиерите работят в сивия сектор и крият нощувки.  Основна вина за това носи държавата, която не е направила необходимото за създаване на регистър, в който да се вижда в реално време броят на туристите.

Стихийното развитие на туризма през последните 20 години допринася за проблемите в сектора, смята Байко Байков. Доказателство за това е и фактът, че година след приемането на новия Закон за туризъм повечето наредби все още не са приети. Нещо повече, във все още не заработилия закон вече се предлагат промени, които според бранша са спорни.

Според представителите на АБТТА липсва диалог между бранша и държавата. Повече от година не е имало заседание на Националния съвет по туризъм.  В бранша няма яснота как и за какво се харчат средствата за национална туристическа реклама през миналата година, а получената информация е неясна. От нея следва, че националният туристически сайт струва по-в пъти по-скъпо, отколкото сайтовете на други развити европейски дестинации. Няколко пъти по-скъпа е и поддръжката на сайта, въпреки че информацията в него не се актуализира.