Селският туризъм има бъдеще в Европа

Наскоро България беше домакин на 20-то Общо събрание на Европейската федерация за селски туризъм – Еврожит (www.eurogites.org), която обединява 34 професионални и браншови организации от 28 страни. 

По случай юбилея от основаването на федерацията в България бяха представители от Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия. На общото събрание на Еврожит беше избран нов председател на сдружението – Витория Бранкачо от Италия. Домакин бе Българската асоциация за алтернативен туризъм, която е член на организацията от българска страна.

 

Според участниците в събитието селският туризъм е онзи вид туризъм, който има потенциал за развитие и който може да даде на хората онова, от което те имат нужда. От друга страна именно селските райони запазват културата на една страна, смята Клаус Ерлих, генерален секретар на Еврожит. `

Предимствата

Като цяло този сектор генерира около 15% от европейския оборот от туризъм.  Само в Австрия има 23 хил. работни места във ферми и 2 млн посетители, голяма част от които са деца. Италия пък разполага с 19 хил. ферми, които предлагат селски туризъм. Тук старите къщи се възстановяват, вместо да се разрушават. Запазването на старите ферми се подпомага от закона, който не разрешава на мястото им да бъдат построени нови, а изисква да бъдат реставрирани в автентичен вид, подчертава Виктория Бранкачо. Тя цитира проучване, според което факторите, които туристите поставят на първо и второ място при избор на дестинация за почивка, са добрата местна кухня и запазената природа, затова и усилията на националните организации и на международната федерация са насочени в тази посока.

Ползите

В сектора, свързан с развитието на агротуризма, са включени стотици хиляди семейства, които изкарват прехраната си по този начин и допринасят за развитието на европейския туризъм. И ако искаме този вид туризъм да заеме подобаващо място в плановете на европейските институции, сега е моментът да сме активни и да подготвим политиката, която ще допринесе за развитието на селските райони, посочва Ерлих.

Развитието на този бизнес и общуването с гостите помага на фермерите да разберат от какво те имат нужда и какво ново да им предложат, в какви алтернативни места да ги заведат, допълва и колегата му от Великобритания Анди Удуорд. 

 Витория Бранкачо споделя и че за селския туризъм е характерно използването на местни продукти, реновиране на съществуващите сгради, съживяване на местната икономика. В Италия например законът задължава да се използват местни продукти, а това е шанс да се подобри животът на местните жители. Има и закон, който не позволява разрушаването на автентични обекти и изграждането на съвременни на тяхно място, ако те могат да бъдат възстановени. А това до голяма степен означава и запазване на местната култура.

За развитието на националните икономики по-голямо значение имат 100 малки предприемача, отколкото обявените за инвеститор първи клас, е категоричен представителят на австрийската асоциация Ханс Ембахер.

Особеностите

По принцип селският туризъм обикновенно е предимно вътрешен, и по-рядко привлича чуждестранни туристи. За разлика от световната практика в България именно чужденците са основни клиенти на селския туризъм и представляват 90% от всички, които го практикуват,смята Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм /БААТ/. Но тъй като в България няма официални данни за броя на този вид туристи и приходите от него, конкретни цифри не могат да се посочат.

Смята се, че селският туризъм е нишов продукт, но ако погледнем цифрите, ще видим, че в някои страни той носи 30-40, дори и 50% от туристическите приходи, допълва Клаус Ерлих. 

Не отговарят на истината схващанията, че селският туризъм е един евтин вид туризъм – той предлага автентична и чиста среда, екологични продукти, възможности за контакт с природата и местнита хора, досег с малко известни обекти, така че просто не може да е евтин. И тъй като чуждестранният турист е по-платежоспособният от българския от една страна, и има по-голям интерес към селския туризъм, е естественият му потребител, казва Клаус Ерлих. Според него обаче вътрешният пазар постепенно ще се разраства и ще се създава по-голяма потребност от селски туризъм, прогнозира той. Процесът обаче е бавен, предупреждава експертът.

Бъдещето

На европейско ниво туризмът има амбициозни планове, казва австриецът Ханс Ембахер. Политиката трябва да е насочена не към развитието на големите хотелски вериги, а на малките хотели, на селиската с култура и традиции, които трябва да бъдат запазени.

Важно е да върнем хората в провинцията, допълва колегата си Анди Удуорд. Във Великобритания например интересът към селския туризъм и начина на живот никога не е бил по-голям, а телевизионните предавания и статиите на тази тема никога не са били по-популярни. Селският туризъм вече се припознава като самостоятелен вид туризъм, който не отстъпва по нищо на морския или градския.

Има още неща, които трябва да се променят, за да стане селският туризъм още по-устойчив, казва Ханс Ембахер. Като пример посочва  намаляването на въглеродния отпечатък от пътуването на туристите. Друг проблем в селските райони е, че къщите не са достатъчно енергийно и водно ефективни. Може да се подобри и управлението на ресурсите , както и обучението на самите фермери, смята той.