Летище – Горна Оряховица излиза от кризата, показват данните за обслужените полети на аерогарата два месеца преди края на годината, цитирани от "Янтра днес".
До сега имаме обслужени 1012 полета, колкото бяха за цялата минала година, съобщи директорът на летището Петър Петров, цитиран от вестника. 90% от полетите са учебни, а каргополетите са за около 20 тона товари. Две вип делегации обслужи тази година аерогарата – трите самолета, придружавали делегацията на бразилския президент Дилма Русеф, и трите самолета с футболистите, собствениците и журналистите на отбора на “Динамо” – Киев. Очертава се да приключим годината с положителен финансов резултат, прогнозира Петър Петров. Тази година на аерогарата не са правени капиталови ремонти и инвестиции.
Вторият опит за концесията на Летище – Горна Оряховица се провали, посочва "Янтра днес". От Министерството на транспорта не е продаден нито един пакет документи за концесионирането на 2 115 405 кв.м от летището. Срокът за това изтече на 26 октомври.
Предстои да се вземе решение дали срокът на концесията да се удължи за трети път, или да се променят параметрите й. Според тях бъдещият концесионер трябва да има поне 3 млн. евро годишен приход от управлението на гражданско летище за една от последните 10 г. Кандидатът, който ще развива аерогарата за следващите 35 г., трябва да има основен капитал от най-малко 1 млн. евро и материални активи за поне 5 млн. евро. Задължително е да има минимум 10 г. опит по управление и експлоатация на гражданско летище.
Летище – Горна Оряховица е с най-голям капацитет за развитие от българските аерогари. В доклад, публикуван на сайта на Министерството на транспорта, се посочва, че аеропортът има капацитет да се превърне в най-голямото карголетище на Балканите с изграждане на още 3 пътеки за рулиране и двойно увеличаване на перона. Освен за карголетище, аерогарата може да стане и модерен учебен център и база за ремонт на малки самолети. Нерешен остава проблемът с липсата на система за инструментално кацане при лоши метеорологични условия.
Бизнесмени от региона подготвиха икономически анализ на летището и сами се заеха да го популяризират пред чуждестранните дипломати и авиокомпании.