Павел баня – ухание на рози и балнеология част ІІ

Габарево – в света на черешите

Някога черешите бяха символ на Кюстендил, но днес явно село Габарево, разположено на няколко километра от Павел баня, е поело щафетата. Според кмета на селото Ахмед Контилев тук в момента има 2000 дка черешови градини със 130 хиляди дръвчета или два пъти повече, отколкото в кюстендилско.

Черешите винаги са били в поминъка на нашето село, разказва кметът. В края на ХХ век с помощта на Овощарския институт в Пловдив в Габарево се създава черешов масив от около 1000 дка. Цял букет от сортове дава възможност беритбата да продължи цял месец, като за ден се берат 20 т череши. Днес част от сортовете са подновени с нови – американски, френски, канадски, общо 16 сорта едри череши с голям добив. Имат и своеобразен рекорд – череша с радиус 40 мм. Има и 500 дка лавандула, а се предвижда засаждане и на 70 дка сливови дръвчета, малини, шипкови храсти и пр.

Плодовете са за износ в чужбина – страните от ОНД, Германия, Австрия и др. Има обаче достатъчно за Празника на черешата, който тази година ще се проведе от 17 до 19 юни. Идеята за празника се родила през 2007 г. с възстановяване на позабравения празник на родното село. В програмата за тази година се предвиждат черешобер, културна програма, изложба с ръкоделия, срещка с писатели и поети от община Павел баня и пр.

След като си хапнете череши или ако не сте улучили сезона им, можете да посетите два музея в Габарево.

Единият е „Джананова къща“ - мястото, където Васил Левски основава местен революционен комитет през 1869 г. Днес къщата е превърната в музей. От 1992 г. тук ежегодно Общобългарският комитет “Васил Левски” и община Павел баня организират честване на рождения ден на Апостола на 18 юли. Има и постоянна художествена експозиция. Освен личността на Апостола къщата пази спомен и за много видни жители на селото, преплели своята съдба с неговата история.

„ Радучевата къща“ в с. Габарево е друго интересно и неочаквано място за посещение. Неочаквано, защото тук се намира частният музей на каракачанския бит. Някога къщата принадлежала на Стефан Радучев, съратник на Левски, който му дава подслон. Впоследствие къщата била обявена за паметник на културата.

Днес тя е комплекс, който съвместява музей на каракачанския бит и култура, ресторант с местна кухня и стаи за гости. Стаите са в сграда, строена специално за тази цел, но в стила на местните български къщи, пояснява собственикът на комплекса Янко Валеров, потомък на каракачани и заместник-председател на Дружеството на каракачаните в региона.

Розите на Търничене и Скобелево

Розоварна “Еньо Бончев” е първата в маршрута ни. Дестилерията е не просто запазена от 100 г. Тя все още функционира, давайки при това една от най-качествените розови води в България. Създадена през 1909 г. от Еньо хаджи Бончев, тя работи и до днес с напълно съхранен инвентар и технология. Някога собственикът търгувал Париж, Виена, Милано, Ню Йорк – световните парфюмерийни центрове в началото на века. Негови клиенти са водещи парфюмерийни фирми по това време - Ярдли, Ширис, Сънлайт.

Днес розоварната “Еньо Бончев” изнася розово масло и вода в Австралия, САЩ, Германия, Япония и Франция. Днес към старата розоварна, построена още в началото на миналия век, са добавени нови четири казана.
Розоварната е сред 100-годишни дървета, потънала в тишина, нарушавана само от песента на птиците. Усещането е за автентичност, простота, естественост и спокойствие.

Тя е и място, където туристите могат да научат повече за отглеждането на розите и производството на розово масло и вода, за сортовете маслодайна роза, отглеждани в България, за автентичния процес на розоварене... В непосредствена близост до розоварната има действащи стара петмезчийница, ракиджийница и валявица, а из цялото село са пръснати множество стари пещи за хляб, в които и днес може да се опече топла питка.

В близкото село Скобелево е розоварна Damascena - частна семейна фирма, построена в самото подножие на Стара планина сред обширните розови градини.
Тук произвеждат розово масло, добито от листенцата на Rosa damascena. Заедно с това в дестилерията на фирмата се произвежда висококачествени розова вода, лавандулово масло, лавандулова вода, други етерични масла и хидрозоли и известната ракия с дъх на рози Гюловица.

Етнографска сбирка е част от комплекса. В нея са посетителите могат да видят предмети на бита на местните жители и да наблюдават производството на розово масло.
Много хора, посетили розоварната, искаха да разберат повече за процеса, разказват собствениците. Затова изградихме старинна дестилерия, наречена „гюлапана” която е направена така, както са се правели инсталациите за получаване на розово масло в Розовата долина още преди повече от 340 год. Посетителите на комплекса ще могат да наблюдават демонстрация на процеса на розоварене през целия сезон и ще усетят духа на старата традиция.

В близост до старата дестилерия е съвременната дестилерия, която работи на същия принцип, но е изградена от съоръжения с по-голяма вместимост. Около 70 сорта декоративни рози се отглеждат в комплекса, които по време на цъфтеж придават особен чар на това място.

Инфраструктура, реклама и законодателни промени са трите направления, в които работи общината. Подменена е значителна част от водопровода, а канализацията обхваща 95% от Павел баня.

Жителите на града се гордеят и с парковото пространство от около 970 дка, което създава неповторим уют и атмосфера на почиващите. На територията на общината има 3500 дка овощни насаждения, предимно череши, ябълки и малини, както и почти 6000 дка розови насаждения, чийто цвят се преработва в 11 розоварни. Засега обаче те не се използват като ресурс за развитие на селски туризъм.

През 2008 г. В общината са реализирани 200 хиляди нощувки. Само година по-късно броят им е спаднал до 90 хиляди. През миналата година е имало ръст 10% и от общината очакват предстоящият сезон да е добър.