Музиката в хотела: ‘Killing Me softly’ или ‘Only you .....’?

Бърт ван Валбийк

Маркетинговият гуру Ивъл Ерик прочете наскоро статия, в която се твърдеше, че един от четирима души са готови да платят с 5% повече за храна и напитки в хотела, ресторанта или бара, ако в тях има музика. В статията се посочваше, че хотелите, в които се използва музика, могат да разчитат и на по-голяма лоялност на клиентите и повече приходи.

Тези твърдения го накараха да се замисли и да започне да се вслушва в музиката, която чува в хотела – леещите се някъде от тавана звуци на „Женатата в червено“ на Крис де Бърг ( Lady in Red , Chris de Burgh), като песента се повтаряше всеки час. Преди той не беше обръщал внимание и на това, че „Тиха нощ, свята нощ“ през юли не е най-подходящият избор.

Следващият избор - „Заминавам с реактивен самолет“ на Джон Денвър („Leaving on a Jet Plane", John Denver), вероятно подтикваше гостите да направят същото, съдейки по броя ранни напускания на хотела.

По време на следващата планьорка на маркетинг отдела Ерик демонстрира огромния си професионализъм, цитирайки проучвания, които доказваха, че тъжните песни стимулират продажбите на картички на гостите; бавните – карат клиентите да харчат повече пари в супермаркета, а класическата музика подтиква гостите да си поръчват по-скъпо вино за вечеря.

Той даде на екипа си седмица, след която те трябваше да му представят подходящи идеи и тактика по отношение на музиката, която се излъвча в хотела и която трябва да даде на гостите усещането, че мястото е страхотно шик.

Демонстрирайки своята образованност, той завърши речта си с цитат от Лудвиг ван Бетовен: „Музиката е посредник между духовния и чувствения живот“, както и със заключението, че скучната храна е по-малко скучна, когато се придружава от скучна музика.

Седмица по-късно екипът предложи много идеи.

Отдел „Храни и напитки“ се яви с песните „Пиячът се познава по компанията, която е избрал“ (You can tell the man who boozes by the company he chooses) и „Ще се напия до забрава“ (I think I'll drink myself into the past ) на кънтри певеца Джони Бонд.

Отдел „Домакинство“ също откри няколко страхотни заглавия:

„Прогони ме от сърцето си така, сякаш пусна вода в тоалетната“, (I've been flushed from the bathroom of your heart ) на Джони Кеш;

и „Спя сама на спалня“ ( Sleeping single in a double bed ) на кънтри певицата Барбара Мандрел.

Фронт офисът не остана по-назад и предложи

Слава на Бога и „Грейхаунд” /“Грейхаунд“ е един от най-големите автобусни превозвачи в Северна Америка – бел. на праводача/, тя си замина (Thank heaven and Greyhound she's gone)

и „Щом ще ме проверяваш, аз те напускам“ (If you keep checking up on me, I'm checking out on you ) на кънтри певицата Ли Ан Раймс.

Екипът на бара направи собствено проучване и предложи

Халбата, след която връщане няма (The pint of no return ) на The Gov’ners & country singers и “Адът работи цяла нощ” (Hell stays open all night ) на Джордж Джоунс.

Но най-добрата идея дойде последна, предложена от счетоводството:

„Тя ме измами и ми взе всичко“ (She got the gold mine, I got the shaft ) и “Тежиш ми на съвестта, но поне се отървах от теб “ (I've got you on my conscience but at least you're off my back ) на Джери Рийд.

Техникът предложи собствения си избор:

„Ако ти можеш да живееш така, аз не мога“ (If you can live with it, I can live without it ) на Бил Андерсън и „Ръце от велкро, тефлоново сърце“ (Velcro arms, Teflon heart ) на Лоли Арицменд.

Първото място обаче спечели песента „1-2-3“ на Глория Естефан, лирично доказателство, представено от кредитния мениджър:

„1-2-3-4 хайде, скъпи, кажи че ме обичаш 5-6-7 пъти, 8-9-10 ще броя, докато не станеш мой“ ("1-2-3-4 come on baby say you love me 5-6-7 times, 8-9-10-11 I'm just gonna keep on counting until you are mine.")

След това Ерик обобщи мъдро, казвайки:“Ако мислите за хотела като за място със специфичен звук, гостите ще мислят за него като за специфичен хотел“ и „Класата е в дрехите, които носиш, храната, с която се храниш и музиката, която слушаш“.

Онова, което Ерик не знаеше, е, че повечето гости почти не забелязват фоновата музика, което всъщност е и основната идея. Предполага се, че в определена среда музиката ще помогне на хората да се отпуснат, но често се постига обратният ефект.

Онова, което е най-дразнещо по отношение на фоновата музика, не е фактът, че не можем да я избегнем, а че издига сладникави парчета до статута на вечната класика. Нещо повече, често вечната класика от типа на „Годишните времена“ на Вивалди се поставя редом с досадните сладникави парчета като „Готин пич“ на Sade group.

Фоновата музика може да създаде или да разруши впечатлението от хотела, още повече днес, когато на всяко място и всеки ъгъл има високоговорители, от които струи някаква музика – не само във фоайето и в асансьора, но и в тоалетната, СПА центъра и край басейна.

Много често музиката се подбира със смущаваща некомпетентност, пуска се лоша музика, но за сметка на това – по-силно. А понякога тя се програмира в главния офис, където се опитват да създадат на хората /те не ги наричат гости/ еднакво усещане, независимо дали са дошли в Бостън или на остров Бали. Не търсят ли гостите ни точно това в крайна сметка, казват те.

В очите на Ерик това е удобство и той няма да осъзнае, че точно това е още една причина да бъде хотелът му просто още един безличен хотел от веригата, а преживяванията, които се създават на гостите, съвсем не са вдъхновяващи.

Фоновата музика е призвана да ни управлява, не да ни забавлява. Според закона на градската джунгла онзи, който вдига най-много шум, предявява претенцията си към територията в шумовата война, която се води срещу всички.

Хората са различни и ако един предпочита „Малка нощна музика“ на Моцарт, друг ще избере „Балада за Аделин“ на Клайдерман. Дали ще е Je t'aime, moi non plus на Серж Гензбург, „Роден да бяга“ на Брюс Спрингстийн или пък "Volare" на Лучано Павароти, въпросът е един: какво може да направи музиката за вашия бизнес?

Накрая Ерик реши, че в бъдеще, когато се спусне от кулата си от слонова кост, на гостите ще се дава знак за това и чрез музиката. „Когато светците дойдат“ – госпъл на Луис Армстронг, му се видя подходящ акомпанимент, когато той влиза в лоби бара, и „Изход“ на Анди Уилямс, когато го напуска.

И с пълното съзнание за онова, което прави, напоследък Ерик се мъчи да получи разречение да пуска „Вечна слава на славния воин ( „Hail To The Chief" – марш, който се асоциира с президента на САЩ , защото се изполнява при неговото появяване на публични места – бел. На преводача.)

Статията е препечатана с разрешение на автора от eHotelier.com