Скалното светилище Белинташ вероятно е с 2000 години по-старо от Хеопсовата пирамида. Археолозите на обекта са почти сигурни, че платото е започнало да се използва за езически ритуали от древното население на Родопите още в 5-ото хилядолетие преди Христа. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които били датирани към каменно-медната епоха. Вертикалните изсичания в скалите приличат на човешка глава и се предполага, че намесата върху твърдата скала е направена през 5-ото хилядолетие пр. Хр. Ако предположението на д-р Бориславов и колегите му се докаже, това ще означава, че по древност Белинташ може да се окаже сериозен конкурент на ПерпериконАрхеолозите искат да докажат тази си хипотеза по време на започналите разкопки в подножието на Белинташ, които ще продължат до 1 септември. Финансирането на проучванията тази година е с 40 000 лева от Министерството на културата. Това съобщи д-р Борислав Бориславов, който е ръководител на разкопките.