"Монитор": Бутни ме-Дръпни се по черноморски

Лияна Панделиева

Едно мило и объркано животинче в приказката за д-р Дулитъл се нарича Бутни ме-Дръпни се. То е нещо като сърничка, но с глави от двата края на тялото и затова никога не е ясно дали съществото върви напред или назад. И когато едната глава иска да тича, другата решава да спи.

Нещо подобно е ситуацията в Слънчев бряг вече десета година. Голямото тяло на курорта се дърпа с едната глава на АД-то и бута с не по-малката глава на собствениците в курорта. Започва да изглежда, че раздвояването е почти нелечимо, макар простата логика да сочи, че точно тези две рогати глави трябва да потеглят в една посока. Спорните моменти са свързани с всички инфраструктурни и организационни проблеми, а като дойде моментът да се открива летният сезон, протестите започват.

В деня на откриването на лято 2011 пътят Варна-Бургас бе блокиран от близо 800 души, недоволни от наложените правила за работа от страна на Слънчев бряг АД. Сред протестиращите са хотелиери, дистрибутори, таксиджии, собственици на капанчета и полусглобяеми магазинчета, ресторантьори, хотелиери. Някъде по веригата желанието на АД-то да наложи ясни правила и интересът на тези, които генерират печалба именно през летния сезон, се сблъскват много сериозно.

Добра е идеята да бъдат въведени часове, в които курортът да се зарежда със стоки и храни, да не може по всяко време из алеите да се развъртат камиони и да се чува дрънченето на щайги. Тези условия не може да са непреодолими. Но таксата за достъп от 240 лв. на камион и свиването на времето за зареждане кара доставчиците да вкарат повече коли, което ще оскъпи дейността им, а това ще удари всички, които получават тези стоки. За поредна година хотелиерите не повишиха цените за летните пакети, за да можем в лютата конкуренция на южните ни съседи да привлечем повече туристи.

И докато официалните данни от икономическото министерство отчитат постоянен ръст в записванията от ключови пазари, собствениците получават все нови и нови „честитки” под формата на нови такси и задължения. Факт е обаче, че на фона на традиционно спокойна Турция, чиито курорти преливат от гостоприемство и сърдечност, към лошата ни пътна инфраструктура се добавят и кисели собственици, които баш в началото на лятото тръгват на блокади.

Една от драмите е свързана с разрушаване на търговски обекти тип барака, което влиза в плановете на курортната управа. Ако днес някой направи референдум сред летовниците „за и против барачната крайплажова търговия”, ще се окаже, че хората сами ще са склонни да разглобят тези кичозни места в името на гледка към морето и свободен достъп до плажа.

Несъмнено управата на Слънчев бряг е не само в правото си, но е и задължена да даде на туристите онова, за което отиват там – спокойни алеи, красива гледка и сигурност. Таксиджиите бяха част от големите опасности, защото с тарифите си режеха глави до кръста.

Не е лоша идеята за разпознаваеми униформи, но защо съгласие за това не е постигнато с бранша предварително? Силовото налагане на правилни мерки в крайна сметка наместо ефект ще гарантира дефект, а той ще рефлектира право в туристите. А точно сега това не бива да се случва. Стига ни, че в цяла Европа Слънчев бряг се превърна в синоним на място за безпаметно пиянство за всички младежи на континента.

Преди да бъдат наложени новите такси, редно е собствениците най-сетне да научат чия е собствеността върху улиците, алеите и зелените площи в курорта. Сега хотелиерите плащат за поддръжка на инфраструктурата и на община Несебър, и на АД-то, което поддържа инфраструктурата. Не е справедливо тези налози да се плащат два пъти. Остава обаче въпросът защо този протест е в началото на туристическия сезон, а не пет месеца преди него? И в крайна сметка кой печели от 10-годишната война на двете рогати глави на Бутни ме-Дръпни се?