Легенди, превърнати в реалност

Къде посрещат повече туристи – в крепостта Царевец или в Цари Мали Град? Повечето вероятно ще отговорят „Царевец“, и ще сбъркат. Защото и двете са посрещнали през миналата година по половин милион туристи.

Далече сме от идеята да противопоставяме едната крепост на другата или да сравняваме тяхната значимост, достойнства и качество на реставрацията. Тук говорим за друго – как едно световно неизвестно място за по-малко от две години се превръща в значима туристическа атракция, готова да посрещне хиляди посетители.  Защото в най-натоварените дни тук са минавали до 7 хил. души! И, което е не по-маловажно, как се усвояват интелигентно средства по европейски програми по проекти за реставрация на културни ценности.

Как точно се е случило така, че обрасли с трева и храсталаци руини се превръщат в значим туристически обект за цял регион, разказва археологът Веселин Хаджиниколов, човекът, през чиито очи и ръце са минали както „изравянето“ на крепостта, така и нейното възстановяване.

Признавам, че отидох там, пълна с предубеждения заради зачестяващите напоследък опити за създаване на бутафорни исторически обекти и профанизирането им. Но понякога се случва така, че резервите отстъпват място на възхищението.

Крепостта

Някога на билото на планината Верила, на хълма Свети Спас, имало селище, опасано с крепостни стени. Казват, че чак до XIX век стените на крепостта все още били частично запазени и се белеели, близо до връх Св.Иван. По-късно стените били напълно разрушени, а за някогашната крепост останали само предания и легенди, разказващи за старинно селище, наречено „Цари Мали град“ – малкият Цариград. Точно от тях тръгват археолозите, започвайки през 2007 г. проучването на хълма. Тук те намират останки от римска крепост, охранявала важни пътища от север на юг. Имало кули, порта и крепостни стени, сгради и дори църква. Любопитно е, че църквата, днес възстановена, се намирала извън крепостта. Защо, питам Веселин Хаджиангелов, който дава интересно обяснение: в църквата било забранено влизането на хора с оръжие, а в крепостта войниците били задължени да го носят. Затова, за да могат да се помолят и те в църквата, тя била изнесена извън крепостта.

Днес стените и част от кулите са възстановени. Питаме защо са реставрирани точно по този начин и в този вид и не е ли това известна волност спрямо историята? Не, категоричен е археологът. По думите мувсичко е възстановено във вида, в който е съществувало. Откъде знае? Всичко е много просто, част от стените и кулите просто били паднали, така че лесно можело да се установи колко високи са били. Затова са възстановени само онези, за които имаме достоверни сведения, пояснява Веселин Хаджиангелов. При новото изграждане на стените са ползвани същите камъни, от които някога била конструирана крепостта и които за щастие се запазили. Имало и характерен римски градеж, наречен „опус микстум“ и означаващ „смесено строителство“ – няколко реда камъни, няколко реда тухли и отново няколко реда камъни. Точно тухлите се оказали проблем, защото в днешно време те се правят по съвсем различна технология. За да бъде достатъчно автентично, поръчали ги от Турция, където има тухларна, произвеждаща такива тухли за възстановяването на римски крепостни стени в южните ни съседки.

Историята

Историята на крепостта датира още от ранно желязната епоха или VIII – VI в пр. Хр. Намерени са керамични съдове, правени от траките на ръка. По-късно, през III-IV в. идват римляните, от чието време са открити множество монети, както и фрагменти от сива и червена керамика. Предполага се, че тук не са живеели хора, а е имало светилище, чиито останки могат да се видят и днес.

Пак тогава хълмът е ограден със стена от дървени колове и плет, обмазана с глина. Дървото обаче е ненадежден материал, така че стената бива изгорена. В края на IV в. се построява каменна стена, опасваща целия хълм и подсилена с няколко кули. По времето на Юстиниан Велики крепостта е реновирана и е подсилена с нова каменна стена, мощна порта и правоъгълни кули.

Втори живот

Реставрацията на крепостта струва над 5,5 млн лв,  по-голяма част от които е осигурена по програма Регионално развитие. Възстановяването й обаче дава втори живот не само на нея, но и на близките селища, убеден е Веселин Хаджиангелов. Днес тук идват хиляди туристи от цялата страна, които могат да отседнат и да се хранят в Белчин баня или Самоков,създавайки нов и устойчив поминък целогодишно на жителите на региона.

Специално за деца и тинейджъри е създаден въжен парк, който е още една атракция за посетителите. Към крепостта водят две екопътеки с различна степен на трудност, а за хората с нарушена подвижност, възрастните хора и майките с малки деца има и релсова линия, с помощта на която всеки може я достигне. При температури под -7 градуса и силен вятър съоръжението обаче не работи от съображения за безопасност.

Красивите поляни и горите са място за зимни и летни забаления и пикници сред природата. Единствено изискване е да се спазват противопожарните ограничения и да не се замърсява районът.

Тук се организират и многобройни събития, които създават добавена стойност и водят още повече хора в региона.

Околностите

В непосредствена близост, в подножието на хълма, се намира старинната църква Св.Петка. Стари снимки показват, че само преди няколко години от средновековната крепост били останали само стените, а покривът напълно бил пропаднал. Днес е напълно възстановена, благодарение на местни ентусиасти и дарители, а вътре в нея можете да видите безценни икони от 17 век  до днес. Според редица изследователи някои от иконите принадлежат на четката на Св. Пимен Зографски или на неговите ученици, работили в района на Средецката мала Света гора през това време. За една от тях, иконата на Св.Богородица, се вярва, че е чудотворна, така че и днес църквата посреща многобройни поклонници, дошли да се помолят за здраве и благоденствие.

До църквата е Етнографският музей на с. Белчин – място, където е събрано всичко оцеляло до наши дни и свързанос народното творчество, занаятите и приложното изкуство. Богата  сбирка представя копия на редки ръкописни и старопечатни книги,  запазени от старата църква Сред тях са средновековно Евангелие от ХІІІ-ХІV в.;църковна книга, отпечатана в Цетина през 1494 г., требник, печатан от Божидар Вукович във Венеция през 1540 г. и пр. Оригиналите се съхраняват в Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий”, но според Веселин Хаджиангелов най-ценно е да видиш нещата на място, комуто принадлежат. И ако не всеки може да отскочи до Народната библиотека и да види оригиналите, всеки може да се полюбува на майсторски изработените им копия тук, в Белчин.

В музея ще намерите също оригинални носии, покъщнина, предмети на бита,  селскостопански инструменти и съоръжения.

Ако решите да посетите крепостта,  можете да го направите  от вторник до неделя между 9 и 17 ч., но последните посетители се допускат в 16,30 ч., предупреждават от комплекса. Повече информация ще намерите на сайта http://www.carimaligrad.com.