Културните маршрути в центъра на стратегията за устойчиво развитие на българския туризъм

Министър Стойнев се включи в националния електронен вот за „Чудесата на България 2014 г.“ в Хасково

Инициативата за популяризиране на културно-историческото наследство на страната ни „Чудесата на България 2014“ е прекрасна и ще получи пълна подкрепа от правителството. Това заяви министърът на икономиката Драгомир Стойнев по време на обществената дискусия „хасково - нови възможности за регионален туризъм“, организирана в града като начало на четвъртата национална кампания.

Във форума участваха  също министърът на културата Петър Стоянович, зам.-министърът на икономиката и енергетиката с ресор туризъм Бранимир Ботев, над 40 представители на местната власт, историци, хотелиери, туроператори, работодателски и браншови туристически организации и др. От компютър в залата министрите Стойнев и Стоянович и зам.-министър Ботев дадоха своя глас в националния електронен вот, който ще определи най-големите археологически открития и културно-исторически атракции за 2014 г.

Туризмът се превърна в основен сектор за българската икономика и вече формира близо 14  %от БВП у нас, подчерта министър Стойнев. Той припомни, че МИЕ подготви нова стратегия за устойчиво развитие на българския туризъм до 2030 г., в която специално внимание е отделено на културно-историческия туризъм. Засега секторът има сезонен характер, но ние искаме да преодолеем това, като разширим допълнителните и специализираните форми и услуги в него, посочи той.

Не само чуждестранните, но и българските туристи трябва да опознаят чудесата на България. Последните няколко седмици около празниците показаха колко много българи отидоха на почивка зад граница и там харчиха ресурсите си. Нека направим така, че тези средства да се изразходват в България, акцентира още Стойнев.

Той подчерта, че инициативата за чудесата ще помогне в тази посока, като промотира българските забележителности. Според него не познаваме достатъчно с какви красоти и културно-исторически ценности разполага България. Хасковска област например е изключително богата на такова наследство и то е с огромен потенциал. Стратегията е много добра основа и с помощта на специалистите ще обсъдим как чрез нея да развием и промотираме това наследство. Трябва да направим необходимото българските граждани да използват възможностите за почивка у нас през летния сезон, с което да подкрепим родния туризъм. Като депутат от региона съм готов да стана гид на първата група, която иска да разгледа бъдещия маршрут с чудесата на Хасково, допълни министър Стойнев.

Зам.-министър Ботев призова местните власти към по-голяма активност, за да бъдат използвани оптимално средствата за реклама и развитие на туризма. От националния бюджет тези суми са увеличени няколко пъти за тази година и заедно със средствата по новите оперативни програми на ЕС „Региони в развитие“ и „Конкурентоспособност и иновации“ може да се кандидатства за един огромен ресурс. Трябва да се консолидират усилията на всички институции, за да се постигне максимално добър резултат, каза Ботев. Според него е изключително важно голямото богатство на културно-исторически паметници и други артефакти да бъде превърнато в туристически атракции. Тогава може да се окаже, че археологията на България е една от най-крупните финансово генериращи индустрии на страната.  Бенефициенти по програмите могат да са общини, неправителственият сектор, религиозни общности и публично-частни партньорства, които обаче трябва да подготвят пълна документация, обобщи Ботев.         

Изборът за начало на тазгодишната кампания не е случаен. Хасковският регион притежава над 500 културно-исторически паметника и 47 паметника на културата с национално значение, които могат да бъдат свързани в общ туристически маршрут с надслов „Чудесата на Хасково”. На форума бяха представени част от тях - най-високата статуя на Богородица с младенеца, Узунджовската църква, Минералните бани, Александровската гробница, Музеят на тракийското изкуство, светилището Глухите камъни,  крепостта Букелон,  Светилището на нимфите край с. Каснаково, крепостите Лютица и Мезек, вила „Армира” и др., както и проектът „Еликсирът на боговете” за развитие на винения туризъм.