Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Мине се, не мине време и „вредната” хазартна дейност попада в полезрението на регулаторите. Приемат се поправки в закона за хазарта с най-различни мотиви, които успокояват ситуацията за няколко месеца, преди следващите поправки да станат факт.

След като сега действащият Закон за хазарта е приет през 1999 г., до момента са му правени 25 поправки, като още в годината на приемането му е поправян два пъти. 2005 г. е поставен своеобразен рекорд с 5 поправки, а тази година (до момента) имаме вече 3 поправки. Този феномен всъщност се наблюдава при повечето от действащите закони, което само по себе си отдавна трябваше да наведе законодателите на мисълта, че има нещо гнило в нормотворческия процес в страната.

Но да се върнем на хазарта и неговото регулиране. След всичките тези поправки през последните 12 години, очевидно е дошло време да се напише и нов Закон за хазарта. Проектът, изготвен от Държавната комисия по хазарта, тези дни беше представен от министъра на финансите. Официалните мотиви за приемането на новия закон са променените реалности в хазартните игри, навлизането на възможностите за трансгранични и вътрешни залагания през интернет, телефон и телевизия, както и някакви не съвсем ясни изисквания на ЕС, които така или иначе почти винаги оправдават всякакви промени в законодателството.

Тук няма да се спираме на предвиденето по-стриктно регулиране на хазартните игри, т.е. доколко то наистина ще защити потребителите от измами, кражба на лични данни и източване на кредитни карти. Основният проблем с новия закон е друг.  Голяма част от текстовете де факто поставят изключително високи входни бариери за навлизане в този бизнес. Тези бариери имат няколко различни проявления – минимален брой игрални автомати/машини спрямо населението в съответото селище, поне 5-годишен опит в организирането на хазартни игри, както и висок праг за началните инвестиции.

Всъщност, ако законът се приеме в този му вид, ще изчезнат всички малки игрални зали с под 15 автомата. 15 автомата е минимумът за каквато и да е игрална зала, като този минимум се прилага за селища с под 50,000 души. Ако населението е повече, то и автоматите трябва да са повече. За София (която е единственото селище с над 500,000 души), игрални зали не могат да бъдат с по-малко от 50 автомата. 

Ясно е, че това изискване директно изхвърля от сектор по-малките играчи и създава един в най-добрия случай олигополен пазар от няколко големи играча с крайно ограничена конкуренция. Изискването за 5-годишен опит също работи в тази посока – нов играч на пазара трудно ще може да се появи, освен ако не дойде от чужбина или ако някой/някои от неговите съдру

жници не е вече на пазара