Изграждане на имидж на туристическа дестинация България чрез филми: Защо не? Някои държави го правят успешно

 Лина Анастасова *

През последните 15 години се наблюдава и още един индиректен канал за формиране на имидж и привличане на вниманието на международния туристически пазар към дадена страна. Има вече доста случаи на държави, които умело използват качествени филми (особено такива с международни награди и рекордни продажби), заснети на тяхна територия за утвърждаване на „устойчив”  и атрактивен имидж.

Като съвременен пример за това може да бъде посочен опитът на Северна Ирландия, която макар и част от Обединеното кралство, изгражда собствен  имидж на красива и интересна страна чрез масираната реклама на филма „Хрониките на Нарния”, заснет на нейна територия. На практика феноменът „туризъм, предизвикан от филми” не е нов, но се утвърди като успешна практика, особено след трилогията „Властелинът на пръстените”, заснет в Нова Зеландия, която отбеляза бум в пристиганията след глобалната реклама на филма.   В края на 90те години интересът към Шотландия като туристическа дестинация се повиши драстично след излъчването на филмовата сага „Смело сърце” с Мел Гибсън, която стана филмов хит [1]. А още по-актуален е примерът на  успешните турски сериали, които повишиха още повече интереса на международните туристи  към мегаполиса Истанбул чрез излъчването на тези филми в Близкия и Средния изток и на Балканите. Статистическите наблюдения  показват увеличен туристопоток  от Сърбия, Хърватия, Македония, Гърция и България, независимо от икономическата криза през последните 2-3 години.    Това може да бъде и един от начините да избягаме от клишето на дестинация за масов рекреационен туризъм и  да покажем, че имаме ресурси и за други видове туризъм.

Този потенциален рекламен канал все още не се използва в България, още повече, че българското кино през последните години е в подем и се представя успешно на международни форуми. Но за да бъде успешна тази мисия,  е необходимо партньорство между културното министерство и филмовата индустрия в България от една страна и съответното министерство, където е ресорът "Туризъм", в случая МИЕТ.  А в България, защо ли, не сме силни по партньорствата между институциите, това е неоспорим факт! Проучила съм опита на държави със силни туристически брандове като Малайзия и Индия по отношение на туристическия маркетинг и там има дългогодишно ползотворно партньорство между администрациите им, свързани с култура и туризъм, а да не говорим за филмовата индустрия на Индия и приноса й в това отношение. Но тези държави имат национални стратегии в тази област, които се изпълняват, и то с приемственост, независимо кое правителство е на власт.  

По време на конференция през 2007 година в Малайзия, на която участвах с доклад, съм разговаряла по тези въпроси и със зам. министъра на туризма на Малайзия. Не е ли крайно време  и българските филми да показват повече от уникалната и сравнително съхранена природа на страната, както и различни обекти на културно-историческото ни наследство?

Наред с това държавният ни орган по туризъм, както и да се нарича той сега и за в бъдеще, трябва да произвежда и да участва с къси рекламни туристически филми - обикновено до 5-6 минути, в специализираните филмови фестивали за  туризъм като този във Виена http://www.cifft.com, в Рига и др. , където наградените филми се радват след това на глобална реклама във всички възможни комуникационни канали. Примерът с наградения от CIFFT през 2009 година филм Incredible India на Министерството на туризма на Индия, който после получи награда и в Рига и в Ню Йорк, и по този начин Индия постигна глобална реклама на държавата си като дестинация, тъй като рекламният продукт може да се види на сайтовете на фестивалите, във всички социални мрежи, както и в Youtube.  

Конкуренцията между държавите – туристически дестинации е жестока в глобален мащаб. Приблизително 250 държави се борят за вниманието на търсещите ваканционни дестинации. Следователно всичко, което ще помогне на страната ни да  се популяризира и да се представи като по- различна дестинация извън традиционните ни пазари, би трябвало да се използва.