Традиционният Празник на еленския бут ще се състои в Елена в края на октомври. Последната седмица на месеца ще събере почитателите на деликатеса, както и майстори, които ще представят традиционно приготвеното месо. Идеята на инициатора на събитието - местниятСъвет по туризъм е да се възроди една позабравена стара традиция – Еленския събор по Димитровден.
Местните хора разказват, че не се помни кога назад във времето еленските балканджии са открили рецептата за приготвяне на деликатеса, но със сигурност се знае, че е уникален, вкусен и търсен в цялата страна.
За провеждане на събитието е избран градският пазар, който на този ден се превръща в място за възстановки, атракции, дегустации, състезания и изложби. Пресъздаването на стара еленска традиция връща спомена за пърлене на прасе над трап – ритуал, в който участват само мъже. Тънко и майсторски нарязан бут, добре аранжирано мезе дразнят апетити и приканват всеки да опита. Майсторите на най-големите и най-вкусните бутове пък се надпреварват за награди. Еленчанките не остават по-назад от мъжете и приготвят вкусни гозби, за да покажат, че от уникалния специалитет стават и вкусни ястия.
Богата фолклорна програма e традиционен спътник на мероприятието. На пазара има място за демонстрации на старите еленски занаяти, кът за игри и развлечения за децата.
Еленският бут е месен деликатес - солен и сушен свински бут, приготвян само в района на град Елена. Месото му има уникален и своеобразен вкус и може да се съхрани в продължение на няколко години. Приготвя се в условията на специфичните климатични особености на Еленския балкан. Технологията на приготвянето не е сложна и не съдържа особени тайни. След като се заколи прасето, то се опърля и изстъргва, докато се премахне всичката четина. Отделят се бутовете и плешките от животното(предните и задните крака). Точното оформяне е според желанието на стопанина и майсторлъка на касапина. След това двата бута и двете плешки се осоляват много добре и се поставят на дъното на "постав" - специална бъчва за съхранението им. В солта те престояват около 40-45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне.
Технологиите на съхранение са различни. В миналото бутовете са поставяни в добре претъпкано царевично брашно или покривани с филм от варно мляко. Използват се и специално ушити за целта торби от тензух или поставяне в дървени контейнери с гъсти мрежи вместо стени ("мухарници"), като правило поставени на проветриво място, където чистият планински въздух да довърши работата по изсушаването и консервирането.
Традициите в приготвянето и съхранението на еленския бут са предимно семейни, а не регионални, и дори в няколко съседни къщи от една улица могат да се срещнат сериозни "технологични" разлики.
Снимки: Туристически информационен център - Елена