До Тирана и назад

Текст и снимки Eлица Иванова

В Гниляне... Ама някой ще попита защо започвам от този Косовски град. Защо ли? Да ви призная, ако бях започнала да описвам от София, трябваше преди всичко да кажа какво означава да се движиш в България по хубави, чисти пътища и да гледаш хора, които гледат лошо, защото нямат пари да си купят хляб, а пък това е толкова песимистична и некрасива история в една иначе демократична европейска държава, и бих рискувала да се отклоня от спокойния тон, с който искам да прозвучат моите приятни описания.

Минаваме Стрезимировци, разделено село между България и Сърбия. Българската част се намира в община Трън, Област Перник, а сръбската — в община Сурдулица, Пчински окръг. Според статистическите данни в българската част на Сретизмировци живеят 46 души, а в сръбската част — 53 души. Изкачвайки планинската част, от дясно се появява язовир "Власинско езеро", в който има богато разнообразие от риба и птици. Околността е богата на планински извори. Язовирът се намира в близост до град Сурдулица в подножието на връх Стресер. Много хора идват на екскурзия до това прекрасно място близо до границата на час и половина път от София заради чистата природа, далече от динамиката на ежедневието. Невероятно е как хората откриват чудесата на природата близо до себе си. И все пак бързаме да стигнем в Гниляне, където ни чакат.

След три часа път от София и прекосявайки Сърбия, стигаме до косовската граница. Безпроблемно преминаваме, дори ни посрещат с Добре дошли! Природата е също толкова хубава, както в България и Сърбия. Учудващо бързо се ориентираме, указателни табели има навсякъде. Пътищата са нови и хубави. В Гниляне ни чакат приятни и усмихнати хора, пълни с настроение и ентусиазъм. Косовската асоциация на хотелиерите и ресторантиорите, представена от Алия Бериша и няколко хотелиери и ресторантьори, ни показаха изключително добри места за релаксиране и туризъм с отличен сервиз. Разходката ни в Гниляне беше кратка, но запомняща се. Гниляне е едно китно, изпълнено с живот градче в източната част на Косово с над 100 000 души население. Хората са спокойни и усмихнати. Храната е превъзходна, като доста се доближава до българската кухня. Впечатление ми направи, че хапват люти чушки. Заведенията са пълни с хора – туристи и по-малко местни. Впечатление прави това, че хората много работят. Всички те са отговорни и отворени към променящия се свят.

Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев. В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е освободено от българската войска. По време на Втората световна война района на Гниляне е под българска администрация. /Източник: Уикипедия/.

От Гниляне отиваме в Прищина, най-големият град административен център на Прищински окръг и столица на обявилата независимост през 2008 г. Република Косово. В близост до града се намира международното летище "Прищина". Силното нарастване на населението на града след войната води до сериозна необходимост от нова инфраструктура. Прищина е подредена, чиста и красива, хората са усмихнати и дружелюбни.

Пътуването ни продължава към Призрен. Населението е над 150 000 жители. Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина на брега на река Бистрица, затворен между границата с Република Македония и Албания. От историята - Данните за града датират от 5 век пр.н.е., когато за първи път е споменат в "Географията" на Птолемей, като един от най-големите градове на илирите.

След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началато на 11 век, след падането му, там е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. През 1072 година в Призрен прогласено възстановяването на Българската държава. Въстаниците срещу византийската власт под предводителството на скопския български болярин Георги Войтех провъзгласяват в Призрен за български цар под името Петър III Константин Бодин като пряк наследник на Самуил и комитопулите.

С възстановяването на българското царство в самото начало на 13 век, Призрен отново попада в територията на българската държава (1204). По времето на Константин Тих Призрен е в границите на Търновското царство. По-късно Призрен е превзет от владението на възстановената Византия от Стефан Милутин, а в края на управлението на Стефан Душан става столица на Душановото царство. Тук е седалището на учредената по инициатива на Стефан Душан Печка патриаршия, правоприемник на сръбската архиепископия (14 век).

С превземането на Призрен през 1455 година от османците градът се превръща в един от бастионите на Османската империя в сърцето на Балканите. От тук е родом известният Синан паша, по произход торбеш, който публично изгаря на клада на централния площад в Белград мощите на Свети Сава.

Днес Призрен е изпълнен с живот и е един от най-красивите градове в Косово. Предлага интересна архитектура с ориенталски характер. Градът е с геометричен дизайн. Майсторите от Призрен се занимават предимно с производство на злато и сребро, както и с фолклорни материали. Призрен е пълен с туристически обекти от историческо и културно значение. Покрай река Бистрица са разположени приятни заведения и кафенета, където всъщност похапнахме невероятни кюфтета. Има захарен памук почти на всеки ъгъл, представете си. Направо да се върнеш в детските години. Как не видяхме боклуци по улицата незнам. Чудехме се къде са им кофите за боклук. Сметоизвозването разбира се е през нощта. Но това не е всичко. Седяхме пред културния дом в Призрен и гледахме странно. Тези хора наистина имат интересен начин за благодарност към хората, които уважават. На огромно пано са изписани държавите, признали Косово. България също е отбелязана там. Това му се казва култура. На фона на всичко това ми се струва, че искаме да видим още повече от Косово. Нямаме търпение и домакините ни водят в планината, където ще нощуваме. Село Брод се намира в община Драгаш, регион Гора на Република Косово. Разположено на 1 389 м надморска височина в планината Шар и представлява голямо по площ селище с около 900 къщи. Мнозинството от жителите му са горани, които изповядват исляма. Близо около селото се намират долините на реките Лешница и Кривошийска. През зимата селото има 1 200 души, но през лятото се увеличават до 5 000 души. Много от младите ходят на гурбет в Черна гора и Сърбия, други ходят в Прищина да правят баклава и тулумби, има и успели бродчани в Турция.

Това беше най-прекрасното и живописно място за мен. Чист въздух и поемайки дъх се чувстваш като нов човек. По върховете на планината има снежец. Не е много студено, но зашеметяващо. На където и да се обърнеш очите ти се пълнят с красота. Очакванията ми бяха странна смесица от прекрасни впечатления и притеснения от това, че ще ни е студено. Но бързо последното отпадна, когато влезнахме в хотела сгушен в планинските доби. Домакините ни се бяха погрижили за всичко. На сутринта се събудих с усмивка. Събрахме се в ресторанта да изпием сутрешното си кафе. Трябваше да тръгнем за Тирана. С носталгия отпътувахме за Албания, но с чувството че Косово е приказка, която не трябва да свършва никога.

Пътя за Тирана. Границата с Косово и Албания минаваме бързо, но и тук не можем да отлепим поглед от живописната гледка. Великолепните пейзажи – планини и реки. Пътят е нов и се вие в природата. Пристигаме в столицата, където веднага си проличава динамиката на живота. Разположена на река Ишми, Тирана е главният индустриален и културен център на Албания. Най-важните индустрии включват земеделските продукти и машинните съоръжения, текстила, фармацевтиката и металните изделия. След 20-те години на 20 век Тирана бързо се разраства и развива нови индустрии. Кухнята е добра, като приоритет са морските дарове. Днес в Тирана добре се развива туризма. Пътят до Тирана със самолет от София е около час. Албания се оказва една бързоразвиваща се страна във всяко едно отношение. Хората са мили и приветливи. Домакините ни и тук бяха помислили за всичко.

Жалко, че трябваше да се прибираме. Когато човек види толкова много красоти наведнъж едва ли би искал да си тръгне. Аз лично препоръчвам тези прекрасни дестинации на всеки. За да се насладим отново, макар и пътьом, на всичко до сега решихме да се върнем по същия път до София.

И едно малко откровено лирично отклонение по повод на нагласите на българина за това което не е виждал и личното му виждане за отрицание на всичко. Пиша това, защото предразсъдъците ме мориха, докато не видях всички тези красоти тук близо до България. Страните Косово /най-младата балканска страна/ и Албания бързо се развиват във всяко едно отношение - икономическо и културно. За мен те бяха толкова далечни в километри, култура и мислене. Сега бих казала, че там има прекрасни условия за бизнес, туризъм и междусъседски отношения. Невярващите че близо до нас на Балканите има един красив и развиващ се свят могат да проверят моите слова. Идете и вижте. Приятно пътуване!