Дворецът Топкапъ - пред опасност от срутване

Едва ли има човек, който да не е чувал за двореца Топкапъ или Топкапъ сарайъ, както го наричат в Турция - забележителен за времето си дворцов комплекс в Истанбул, административна резиденция на по-голямата част от 36-имата султани на Османската империя. До началото на 17 в. в Топкапъ се е помещавал и харемът на султаните.

Разположен между Златния рог и Мраморно море, внушителният дворец предлага спираща дъха гледка към Босфора, на която са се наслаждавали не един и двама от първите мъже на империята. Близо до двореца се извисяват минаретата на византийската църква "Света София", която е преустроена в джамия след превземането на Константинопол от османците през 1453 г.

Подобно на "Света София", и дворецът Топкапъ днес служи като музей, при това е сред най-посещаваните забележителности на турския мегаполис. В наше време той се посещава годишно от над 10 милиона туристи, което го нарежда на първо място по посещения сред музеите на Турция. Прочутият османски дворец миналата година бе нареден на трето место в класация на Дойче веле на 10-те най-посещавани замъка в Европа, превъзхождан единствено от Версайския дворец и известния с фонтаните си Петерхоф край Санкт Петербург.

През 1985 година Топкапъ бе включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Топкапъ е известен още като двореца на султан Сюлейман Великолепни, който царува 36 години и почти целият му живот преминава там. Дворецът е построен по заповед на султан Мехмед Втори Завоевателя. Дворцовият комплекс се състои от четири на брой големи дворове, в които през епохата на Османската империя са живели и работели до пет хиляди души - колкото в един малък град.

Дворецът Топкапъ около четири века служи за резиденция на османските султани. Притежава една от най-големите музейни колекции в света от порцелани, оръжия, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения. Сред най-интересните посещавани сгради на дворцовия комплекс Топкапъ е съкровищницата, където са изложени несметните богатства от цял свят на османските султани.

Златен трон, 98-каратов елмаз, украсени с изумруди ятагани и множество други скъпоценни предмети няма как да не предизвикат в паметта на посетителя образа на съкровищата, скрити в пещерата на Али Баба и 40-те разбойници от едноименната приказка на сборника "Хиляда и една нощ". Съкровищницата се помещава в третия вътрешен двор на двореца и по интереса на посетителите се конкурира с харема, чието минало също с лекота разпалва въображението на туристите. Тези дни обаче съкровищницата бе затворена за посетители, след като се установило, че в подпорните й стени са се появили дълбоки пукнатини, създаващи риск от срутване.

Според специалистите обаче сигнали за подобна заплаха, надвиснала над Топкапъ, има отдавна, а най-застрашен е секторът, водещ към обширния парк Гюлхане, някога част от дворцовия комплекс. След като Топкапъ бе превърнат в музей, Гюлхане бе обособен като общински парк, който се стопанисва от Истанбулската голяма община.

През април тази година се бе срутила стена на чайна в Гюлхане, в частта към морето. Случаят насочи вниманието на специалистите към двореца. При изследванията се оказа, че под замазката са се образували пукнатини, големи колкото човешки лакът. Съставен бе протокол, с който бе уведомено министерството на културата и туризма и с министерска заповед съкровищницата бе затворена. В момента се извършва ремонт на съкровищницата, а османските богатства може да се видят в другите сгради на комплекса Топкапъ, където са поставени под специална охрана.

Източник: БТА