Познавач на уиски, посланик на марката „Four roses”, собственик на бар в Лондон и блогър, Дан Прайсман бе в България за участие във Втория Фестивал на уискито, който се проведе от 1 до 3 ноември в София. Той сподели философията си пред THExperts.
Според него има много неща, които и професионалистите, и потребителите могат да научат за уискито. Има много легенди, които са се превърнали в история на питието. Една от тях е свързана с пастора Илайджа Крейг, комуто хрумва за пръв път да сложи американско уиски да отлежи в опушени бъчви. Идеята била да внесе ново качество в питието и да го подобри. Експериментирал с различни състави с аромат на тютюн, дърво, риба, които изгарял в бъчвите. Опитът се оказал успешен и днес мнозина познавачи предпочитат точно този опушен аромат, казва Прайс.
Самият той съчетава барманството със задълженията на посланик на марката, популярен лектор и трейнър. На хората им се струва, че това е страхотно и че е свързано с много пътувания, луксозни хотели, класни напитки и интересни срещи. Това, разбира се, е така, но нека погледнем и другата страна на медала – чести пътувания, при които преодоляваш много часови пояси и трябва бързо да се адаптираш, ранно ставане и късно лягане, многобройни лекции, обучения и интервюта - натоварен график, който не позволява да се види нищо в една дестинация, освен летището и хотелската стая. Така че човек трябва много да обича професията си, за да си го причини, шегува се Дан Прайсман.
В собствения си бар предлага предимно напитки със силен вкус - широка палитра от уискита, коняк и тъмен ром. Вкусовете са диференцирани, така че могат да допаднат на хора с различни предпочитания. Специален акцент са класическите коктейли от Ню Орлеан - Sazerac, Hurricane, Ramos Gin Fizz, Grasshopper, Vieux Carre, La Louisiane и French 75. Затова това е място, същетаващо добрите напитки, джаза и атмосферата на пура бара.
Според него барманът е човекът, чиято задача е не само да налива питиетата, но и да разпространява културата им. Той трябва да запознава посетителите с особеностите на различните видове, да им разказва за тях и да им предлага да ги дегустират. При дегустацията важи същото правило както и при вината – от по-леки към по-силни, от свежи към опушени, от по-млади към отлежали. Според него е грешка хора, които не познават уискито, да започнат с отлежали или характерен вкус и аромат. Трябва да им се предложат по-свежи напитки, както и такива с нотки на плодове, цитруси, мед или канела. И едва на по-късен етап да дегустират видове с по-тежък аромат.
Друга възможност за предлагане на уиски са коктейлите, които са много популярни. Освен прочутия „Манхатън“ има десетки други, които са повече или по-малко познати на хората. Според него няма граници в съчетаването и използването на различни съставки при приготвянето на коктейли. Единственото ограничение и въображението на автора, казва той.
Смята, че в бара трябва да работят хора, които познават продуктите и са готови да споделят познанията си, но може би по-важно е те да са добри, приветливи и ведри хора, които са страстно влюбени в професията си. За да ги привлечеш и задържиш обаче трябва да им предложиш дружелюбна атмосфера, в която работата и забавлението вървят ръка за ръка, казва Дан Прайсман. Когато са щастливи, те ще правят щастливи и клиентите, ако работата ги забавлява, това ще се усети и от посетителите и ще създаде специалната атмосфера, необходима за един бар.
Интересни рецепти за коктейли, коментари за нови напитки и заведения можете да прочетете в блога му Bitter&Twisted.