Големите проблеми на минибара

Дейл Дик

Наскоро се настаних в 4-звезден хотел и заедно с ключа за саята ми връчиха и ключ за минибара. Стори ми се много странно, че при целия прогрес в хотелиерския бизнес през последните години подобен реликт продължава да съществува.

Докато вървях към стаята си, си помислих, че може би минибарът им съдържа нещо по-различно, което ще допадне на грижещия се за здравето си турист, и тъй като така или иначе разполагат с минибар, защо пък да не го заредят с нещо съвременно и здравословно?

Нищо подобно. Отворих вратичката на минибара и открих всички онези неща, които съм виждал и преди 15 години – шотчета със скоч, водка и пр.

 Зачудих се защо някой би продължил да поддържа минибар в хотела си? (Или защо винаги са го правили). Минибарът никога не е носел приходи, а като се замислим за всички онези действия, които изискват намената на персонала, както и предизвикателството да се следи дали не е изтекъл срокът на годност на продуктите, наистина е учудващо, че още съществува.

И още нещо – jтой винаги е бил предмет на кражби, или от страна на гостите, или на персонала. Ако трябва да бъдем честни, имало е моменти, когато сме хващали служители да изпиват съдържанието на бутилките в минибара и да го сменят с вода или нещо друго.

Гостите, ако изобщо си вземат от там водка или джин, ги изпиват и също ги пълнят с вода – най-стария известен трик, или просто спорят, че не са взимали нищо от минибара, че той не е бил зареден, когато са се настанили в стаята – нещо, което, за съжаление, също се случва.

Накратко, минибарът е по-голямо главоболие, отколкотоси  заслужава.

Когато работих като фронт офис мениджър преди години, мразех минибаровете поради много причини. Мразех ги заради допълнителната работа, която трябваше да вършим за дозареждане и отчитане на консумацията – нещо, което отнема време. Същото това време можехме да се използваме, за да накараме гостите ни да са доволни и да почувстват грижата за тях от страна на персонала. Мразех ги и защото обикновено разваляха впечатлението на гостите, когато погледнеха какво сме им начислили в сметката за консумацията от минибара. Както и заради случаите, когато в сметката на гост се включваше нещо, което той не е консумирал – разбира се, му се извинявахме и правехме сметката наново, но вредата вече беше нанесена. Мнозина оставаха с подозрението, че просто се опитваме да припечелим нещо за тяхна сметка.

Имали сме и телефонни обаждания на гости, които вече са си тръгнали, но които впоследствие са установили какво сме им начислили в сметката. „Как смеете да добавяте неща към сметката ми, никога вече няма да отседна в този хотел, ще ви накарам да съжалите за това“ и пр. И пр.

Напълно автоматизираната система работи по-добре, но закупуването и инсталирането й е значително по-скъпо, пък и никоя система не е съвършена. Гостът може да извади бутилка от минибара по една или друга причина, след което да я върне обратно, изобщо без да осъзнае, че изваждането й ще бъде таксувано като консумация.

Или любимия ми случай – семейства, които пътуват с бебета или малки деца, вадят цялото съдържание на минибара, за да го използват като хладилник, а при напускането на хотела установяват, че сметката им е набъбнала значително поради това, че всички артикули автоматично са били включени в нея.

Като вземем под внимание всичко това, както и много други негативни фактори, се питам защо някой би искал да разполага с „традиционния“ минибар в хотела?

И има ли място един минибар в съвременния хотел и в хотела на бъдещето? Мисля, че не.