Гасан Аиди, председател на Международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Възнамерявам да се сдобия с по един хотел в България, Македония, Сърбия, Хърватия и Гърция

Гасан Аиди е роден през 1946 г. в Сирия, но от десетилетия живее и работи във Вашингтон, САЩ. Има 35-годишен стаж в хотелиерството. Президент е на Международната хотелиерска и ресторантьорска ассоциация /ИХРА/, базирана в Женева-Швейцария. ИХРА обединява 300 000 хотела от 50 хотелски вериги и 8 000 000 ресторанта, в които работят 60000000 души с прннос от 950 милиарда щатски долара за световната икономика. Аиди е собственник на “Аиди интернешънъл хотелс” - САЩ и на хотели от веригата “Cham Palaces “ с три търговски марки. Мултимилиардер. Контролира всички операции и дейности по маркетинг и развитие на супер хотели в САЩ и Близкия изток чрез «Роял Риджънси». Предстои му да открие свои хотели в Абу Даби - ОАЕ, Марса Аллам- Египет, Минск - Беларус, Малинди - Кения и Берлин — Германия. Неотдавна той бе в България за заседание на Съвета на директорите на ИХРА.

 
- Г-н Аиди, тъй като това се случва за пръв път, как се стигна до избора на България за заседание на Съвета на директорите на ИХРА и какво беше обсъждано на него?

- Решихме да уважим поканата на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация /БХРА/, отправена от председателя й Благой Рагин. Съвсем естественно беше да изберем за място на заседанието Слънчев бряг - най-големия български курорт с международна известност. Възползвам се от възможността да изкажа благодарност на персонала на хотелски комплекс «Империал»,където нивото на обслужване бе по-високо от очакваното.

Иначе, основна точка в дневния ред на заседанието бе обсъждането на финансовото и организационното състояние на ИХРА като цяло и по региони, а също така и хода на подготовката за провеждането на 48 конгрес на ИХРА, чийто домакин ще бъде Аржентина.

- Вие сте посещавали и друг път България. Били сте във Велинград, Варна и Велико Търново, сега и в Слънчев бряг. Какви са впечатленията Ви за състоянието и развитието на туризма в страната ни?

-На външен вид туризмът ви изглежда добре. Благодарение на частния сектор и с укрепването на браншовите организации той ще се разивава все повече и повече. Не се смятам за световен гуру в туризма, но от личен опит ще ви кажа няколко неща, които са ми направили впечатление при пребибаването в туристическите дестинации,з а които ме питате, плюс София. С уговорката, че става въпрос за епизодични впечатления.

Персоналът в хотелите не е достатъчно усмихнат и любезен.На ниско ниво е езиковата му квалификация. Разбрах, че в България наричате таксиметровите шофьари «бакшиши». Може би не е случайно, но цените на таксиметровите услуги са неоправданно високи - от летището до хотелите и в самия курортен комплекс. Мога да Ви кажа, че където и да съм бил по света, а аз съм бил на неизброими места, на такива цени на такситата не съм попадал. Макар и косвено, това е голяма черна точка за българския туризъм. И още нещо, което не е черна точка, но прави впечатление.За първи път в 35-годишната си кариера в туризма,у вас видях генерални мениджъри на хотели на 25 години.

Сигурно има и други необичайности, но лично аз съм убеден, че българският туризъм има огромен потенциал, който тепърва ще се развива в национален и регионален мащаб.

- Какво имате предвид?

Когата става въпрос за развитие на потенциала на регионалния туризъм, смятам, че Балканите трябва да унифицират своята политика и заедно да се предлагат на туристите.

Абсурдно е България да се противопоставя на Македония, на Черна гора, Сърбия, Хърватия и обратно. Балканите са един общ туристически регион.

Аз съм роден в Сирия, където е популярна поговорката, че да счупиш един пръст на ръката си е лесно и болезнено, но петте пръста и цялата ръка, свита в юмрук, е трудно да бъде наранена. Вие,българите също си имате такава пословица за снопа с пръчки на хан Кубрат. Трябва да се прави реклама и промоция на балканския туризъм, а не всеки сам поотделно.

Не се затваряйте. Вие посещавате цяла Европа без виза, защо за вас съседите ви трябва да си вадят визи? В Латинска Америка няма визи между Аржентина, Бразилия, Мексико. В голф дестинациите в Саудитска Арабия положението е същото. Границите трябва да са отворени и да няма пречки за придвижването на хората в съседни една на друга държави. Намалете главоболията при пътуванията на туристите.

Ще ви дам един куриозен пример,който обаче не е виц.Председателят на индийската хотелиерска и ресторантьорска ассоциация не присъства на заседанието на Борда на ИХРА в Слънчев бряг. И знаете ли защо? Колегата, който е собственник на 800 хотела, се принудил да отиде в българското посолство за виза, а там му задали въпроса дали не смята да остане в България и да си търси работа. В момента, в който чул въпроса, той просто станал и напуснал.

Дадох ви този пример,като доказателство, че трябва да си либерализирате визовия режим, в който някои постановки сякаш са от комунистическо време. Улесняването на пристигането на ВИП-особа от ранга на колегата щеше да предизвика своебразна туристическа реакция от рода на т.н.индийска нишка. А сега вие се самолишихте от нея.

- Ще се съглася с Вас, че в случая става въпрос за държавна политика или липса на такава от българска страна, но Вие имате впечатления и от други страни. Кои са най-повтарящите се грешки на правителствени нива?

- Прави впечатление, че правителствата нямат обща политика на най-високо равнище. Има много малко държави, които са създали такава. На Балканите сте създали Балкански алианс на хотелските ассоциации и заедно с частния сектор се опитвате да осъществявате подобна политика. Но усилията в това отношение се нуждаят от правителствена подкрепа. Вече стана въпрос за това.

- Вече имате впечатления и от курорта «Слънчев бряг».В последните години периодично в публичното пространствно у нас се възобновява дебата за презастрояването на курорта. Битува мнението, че подобно на Испания и тук трябва да започне събаряне на хотели. Ще споделите ли Вашето мнение?
-Туристическият продукт, който се предлага в Слънчев бряг, наистина изглежда сходен на този в Испания. В никакъв случай обаче не бих препоръчал да си събарят хотели. Вярно е, че човек като влезе в хотела си, не вижда морето.То не се вижда и по панорамната алея заради това, че някой е допуснал да се застрои самия плаж.Това е недопустимо и не съществува на други места по света. Но станалото, станало.

Оттук-нататък пътят е един - подобрете качеството! Хотелите, които не предлагат достатъчно добро качество на обслужване на гостите, сами ще си отмрат. Половината от хотелите да подобрят качеството, е достатъчно да оцелеят. Не повтаряйте грешката на Испания - първо да презастроявате, после да харчите пари за събаряне. Пазарът не е всемогъщ, но сам ще регулира процеса.

- Какво друго може да препоръчате на българските хотелиери, които осъществяват своя бизнес в условията на глобална икономическа криза?

- Да не намаляват цените на нощувките. Да правят промоции и да глезят туристите.Ако искат хората да престояват повече в хотелите, да им предложат бонуси под формата на безплатни услуги. Добър ход са и промоциите – при четири нощувки петата да е бонус, процедури с чувствително намаление, безплатен интернет или каквито други екстри измислите, но не трябва да се допуска намаляване на цените. Веднъж като свалите цените, после е много трудно да ги възстановите. Отливът на туристи ще е много по-голям. Ще намалите качеството, което е недопустимо. Не намалявайте цените!

- С една дума, да приемат последствията от кризата философски?

- Вече имах възможност да отбележа пред представителите на туристическия бизнес, на които благодаря за вниманието, с което ме изслушаха, че не трябва да се паникьосваме и да се чувстваме зле. За туризма непрекъснато се говори, че е в криза. През май тази година във Франция имаше обилни снеговалежи. Реките започната да преливат в страни от Централна и Източна Европа. Изригна вулкан, чийто облак се оказа опасен за самолетния транспорт, който е основен за придвижването на туристите. Икономическите последици от вулканичното изригване само за първите пет дни възлизат грубо на 1,6 млрд евро, което от друга страна обаче обаче е около 0,3 % от цялостната прогноза за растеж.

Хотелиерите трябва да направят така, че гостите им да прекарат повече време за по-малко пари, като се увеличат екстрите за туристите. Така гостът ще придобие усещането, че получава повече за по-малко пари.

- Докога обаче може да продължи всичко това и какви са очакванията в сферата на международните пътувания и приходите за туризма през сезон 2010? До каква степен това ще се почувства от туризма в България?
Силно се надявам през 2010 да започне преодоляването на последиците от икономическата криза.Получените резултати за туризма от последните месеци на 2009 са показателни,че възстановяването на се движи с малко по-висок темп от очакваното.Става въпрос за ръст от 2 %, а през първото 3-месечие на 2010 тази тенденция се запазва.На тази база може да се прогнозира,че ръстът на пътуванията с цел почивка през настоящата година ще варира в рамките на 3-4 %.

В Европа,където икономиката се възстановява по-бавно,отколкото в други региони,ръстът на международния туризъм ще бъде по-нисък-между 1 и 3 %.

В Азия и Тихия океан, където икономиките започнаха да се възстановяват по-рано, ръстът ще е малко по-висок.

Няма как България да не бъде засегната от ниския темп на възстановяване на икономиките в някои европейски страни.От друга страна обаче страната ви ще спечели от близостта с такъв важен пазар, какъвто е германският, тъй като в ситуации на тази потребителите предпочитат да пътуват до дестинации по-близо до дома им.

- Това означава, че по принцип в условия на криза печелят по-евтините дестинации, към които ще се насочат и такива туристи, които досега са били склонни да отделят повече средства за почивка. Сравнена със съседни и по-далечни региони страната ни изглежда като оазис на сигурността. Все повече се говори за устойчиво развитие на туризма, а светът става все по-неустойчив. Увеличават се и терористичните актове в туристическите дестинации. Доколоко браншът може да се справи с тях?

- Трябва да си даваме сметка,че туризмът е индустрия на услугите и удоволствията, която е привлекателна и за терористите. Терористичните акции срещу туризма не могат да бъдат спрени, както и самолетните катастрофи.Съществуват реални заплахи и от различни заболявания –птичи грип, луда крава, свински грип и какво ли не. Има ги, но трябва да ги преживеем някак си, няма как. Много от хотелите по света са подготвени и персоналът е обучен как да разпознава терористи и да неутрализира нападенията им в зародиш. Дял за това има и ИХРА. Надявам се, че Вие сам се убедихте от лекцията на Луиз Лабез - член Комитета по сигурността на Франция и привлечен от нас като експерт за борба с тероризма.

- След визитата в нашата страна идва ред на Буенос Айрес и на всичко останало по план-график.Включва ли този план завръщане в България?

- Не очаквах този въпрос, но отговорът ми е, да. Не го казвам от куртоазия. Имам план един ден да се сдобия с хотел в България. Но не само у вас, а и във всяка една от балканските страни, като по този начин ще заработи балканска хотелска верига. Замисълът е един ден туристите да са в Македония, на другия и следващите - в Хърватия, Сърбия, България, Гърция и така хората ще си правят балканска хотелска обиколка в един туристически пакет. Не съм го казвал досега, но се почувствах предизвикан да го споделя.

-И кога възнамерявате да реализирате начинанието си?

-Колкото се може по-скоро.

Интервюто взе Максим МОМЧИЛОВ